Когато чуя някого да твърди, че държавата му носи вина за всичко, което му се случва, веднага разбирам, че този човек не признава своите грешки и не се стреми да ги поправи.
Без съмнение, в България има какво да се промени в подобро, но често я обвиняваме за всичко с лекота без да се замислим.
Интересно, дали държавата предостави ключовете на скъпия и мощен джип на 20-годишния Кристиан Екмекчиян? Ако се потвърди, че е пил и друсал или дишал балони преди да кара – дали отново държавата ще носи вина кой ще питаме и пред кой ще се оправдаваме.
Изразяваме нашите съболезнования към семействата на пострадалите. Това е най-ужасното нещо, което може да се случи. Младежът не само е отнел живота си, но и на невинно 20-годишно момиче, което бе непреднамерено в близост до него. Това е трагедия, която е оставила две семейства вечно опечалени.
Но ако погледнем назад – не е ли било това предизвестен край.
16 нарушения на пътя само за 3 години шофьорски опит. Повечето за превишена скорост. Да, тук може би има резон да виним властите. Джигитите трябва да бъдат с отнемани книжки и съдени по бързата процедура. Може би в друга страна Екмекчиян щеше да бъде с отнети права да шофира. Може би щеше да отнесе и ефективна присъда може би може би в България може би е много чест израз за съжаление.
По нашите ширини обаче такива младежи обикновено живеят с чувство за безнаказаност. Особено, ако мама и тати имат бизнеси и са се видели в „парички“ (по умалителните ще ги познаете).
Може би „Държавата е виновна за всичко“ е най-тъжното и протрито клише.
А къде са родителите в цялата схема? Може би по островите или някое по приятно място.
Отглеждаме инфантилни поколения, жадни само за низки страсти. Високи скорости, култ към лукса и парите, култ към марките и дрехите, лъскавите бегачки, бързите удоволствия,арогантни и Може би нагло лицемерни. Идват поколения, откърмени с балони, бесни скорости, пошлост и кич.
Не може би драги читатели това е реалноста за съжаление и вината е само и едиствено наша като общество.
Почти по нищо не се различаваме от 90-те, вярно е – махнахме ланците, но сложихме наркотици и пачки в джоба. Остана си Може би тоя пусти мерак да демонстрираме разкош и богатства, надмощие над останалите простосмъртни люде.
Къде са майките и бащите на този психопрофил подрастващи? Кой формира ценностите им? Държавата ли трябва да им определя добрата среда и добрите примери?
По телевизията горди майка на абитуриенти се пъчат, че обувките за бала им струват 2 000 лв., а общо целият тоалет за завършването – около 5 000 лв. може би няма дъно.
Очевидно не е важно къде и какво ще учи чедото, но е от изключително значение за колко пари сме го накичили за бала.
Масово родители теглят кредити, за да посрещнат масрафа покрай баловете. Как така отрочето няма да вдигне купон със сто роднини, какво ще си помислят хората…
Не, държавата не може да изземе функциите на родител.
Държавата не може да отмие комплексите на комплексирания татко или комплексираната майчица. Техните мечти за охолство се пренасят и по идните поколения. Децата винаги са огледало на своите родители.
Може би е дошло времето да се замислим като общество или само Може би
