Традиции и обичаи на Видовден
У нас празникът се свързва с обичаите за предпазването от градушки, с култа към Слънцето, както и с възмездието за извършените грехове. Според народните вярвания, Бог изпраща градушките като наказание за човешките грехове.
По изключение този празник не е посветен на светци. Някои източници твърдят, че той носи името на Вида, която е сестра на градушкарите, изпращащи градушки на грешниците, за да ги оставят без реколта. За Вида се знае, че тя разделя правилното от грешното.
Според други вярвания празникът е посветен на езическото божество Видо, което също изпраща градушки на грешниците.
За росата на празника, известна като видовска вода, се счита, че има не само лечебни, но и разкрасяващи свойства. Вярва се, че ако по изгрев слънце, светниците измият очите си с росата, окъпала билките, те ще прогледнат.
На този ден е забранено да се извършва всякаква физическа работа. Ако това правило се наруши, градушкарите ще се разгневят и ще изпратят градушка.
Друга традиция е свързана с паленето и прескачането на огньове. Според поверията този обичай разпалва любовта и помага на несемейните да се задомят. Обичаят по прескачане на огньове се счита, че има силата да лекува заболявания.
Друг обичай, свързан с празника и с привличането на любов, се изпълнява само от момите. Сутринта те изкарват целия си чеиз на слънце и го подреждат до оградата. Така, минавайки покрай оградата, момците ще видят чеиза и много скоро момата ще открие своя жених.
Въпреки че денят не се свързва с паметта на даден светец, на този ден имен празнуват всички с имената Видо, Вида, Видослав и производните им.
На 15 юни църквата почита Блажени Августин Ипонийски. Поради тази причина имен ден празнуват всички с имената Августин, Августина и производните им.