Пенсионната система на България е изправена пред нарастващ дефицит, който представлява значителна фискална тежест за държавата. Според законите, дефицитите в системата се покриват чрез трансфери от държавния бюджет, което предотвратява директната задлъжнялост на пенсионната система. Въпреки това, липсата на адекватни компенсиращи мерки може да доведе до увеличаване на държавния дълг.
Това са само част от изводите в новия доклад на Международния валутен фонд (МВФ) по член IV за България. Докладът подчертава основните предизвикателства, които ще стоят пред пенсионната система през следващите десетилетия. Демографските тенденции в България показват застаряващо население и намаляващ брой млади хора. От 2005 г. насам броят на лицата под 65 години значително е намалял, докато населението на възраст над 65 години нараства. Очаква се този процес да продължи, което ще увеличи натиска върху разходите за пенсии.
МВФ предупреждава, че замразяването на пенсиите с цел поддържане на финансовата стабилност не е препоръчително. България трябва да намери баланс между необходимостта да поддържа адекватен стандарт на живот за пенсионерите и да не увеличава прекомерно тежестта върху работещото население.
Докладът подчертава, че реформите в пенсионната система, започнати през 2015 г., са помогнали за подобряване на нейния баланс. Пандемията от COVID-19 обаче доведе до значителни увеличения на пенсиите, за да се поддържа жизненият стандарт на пенсионерите, което влоши фискалната устойчивост на системата. За периода 2019-2023 г., трансферите от държавния бюджет за покриване на дефицита нараснаха с 2,3 процентни пункта от БВП, и се очаква този тренд да продължи.
Увеличението на трансферите обаче оказва натиск върху фискалния баланс на държавата и може да измести по-продуктивни разходи или да увеличи публичния дълг. По време на пандемията, пенсиите бяха значително увеличени, което доведе до подобряване на тяхната адекватност, но това не беше съпроводено с пропорционално увеличение на приходите. Размерът на осигурителната вноска и максималният осигурителен доход останаха непроменени, което означава, че натоварването върху системата се увеличава без да има увеличение в приноса от осигурителите.
Процентът на осигурителите, които достигат тавана на социалните вноски, се е увеличил значително, а връзката между максималната пенсия и максималния осигурителен доход е била прекъсната. През 2023 г., максималната пенсия достигна 100% от максималния осигурителен доход, което на практика елиминира ограниченията върху разходите за пенсии.
Според МВФ, за да се предотвратят бъдещи проблеми, са нужни реформи, които да стимулират плащането на осигуровки и по този начин да увеличат приходите в пенсионната система. Това ще допринесе за подобряване на финансовата ѝ устойчивост в дългосрочен план.
