Съдържание
Всяка година залп от диванните разбирачи за националното външно оценяване
С всяка изминала година, матурите по български език и литература за 7-и клас разтърсват социалните мрежи, превръщайки Facebook в арена на бурни дебати и възмущения. Родители, инфлуенсъри и „диванни“ експерти бързат да изразят своето негодувание към образователната система.
Буря в чаша вода
Това, което би трябвало да бъде стандартен процес на оценяване, често се възприема като борба за оцеляване. Четейки реакциите в социалните мрежи, човек би помислил, че става дума за конспирация срещу младите кандидат-средношколци. За броени часове се натрупват купища обвинения за „училищен тормоз“, като се твърди, че днешните деца живеят в такъв модерен свят, че нямат нужда да разбират нещо по-комплицирано от „Спондж Боб“.
Вазов и съвременните деца
Последната буря в социалните мрежи се разрази след матурата по литература, където учениците трябваше да коментират цитат от „Една българка“ на Иван Вазов. Много хора се възмутиха, че вече десетилетия наред децата се занимават със същите „стари“ текстове. Някои дори поставиха под въпрос мястото на Вазов в учебната програма, твърдейки, че модерните технологии и виртуозното владеене на смартфони правят изучаването на старинни литературни произведения безсмислено.
Какво ще кажем на френския или английския ученик?
Ако се опитаме да си представим подобна ситуация във Франция или Англия, тя би изглеждала абсурдно. Там едва ли някой би се противопоставил на изучаването на класици като Балзак или Дикенс. В България обаче, наравно с Вазов, учебната програма за 7-и клас включва автори като Христо Ботев, Пенчо Славейков и Йордан Йовков. Начинът, по който тези произведения се преподават, може и да е остарял, но те все пак дават основни знания, необходими за преминаване към по-високо ниво на образование.
Реакции вместо решение
Вместо да се използват тези дебати за подобряване на системата и методите на преподаване, повечето реакции остават повърхностни и деструктивни. Скандалите около матурите се повтарят ежегодно, като по-скоро отразяват потиснати емоции и комплекси, отколкото конструктивни предложения за промяна.
Примерите от последните години
През 2021 г. разказът „Череши“ от Захари Карабашлиев предизвика сериозни спорове. Произведението беше критикувано за неговите художествени качества, а по-късно се разбра, че е публикувано в личния блог на автора още през 2009 г. Това доведе до обвинения в конфликт на интереси и злоупотреба. През 2022 г. „Талисманът“ на Красимир Бръчков стана обект на критика, а след като се разкри, че авторът е политически активен, дебатът прерасна в политическа полемика.
Къде е истинският проблем?
Основният въпрос всъщност е защо текстът за преразказ на матурите предизвиква толкова вълнение. Целта на тези задачи е да проверят езиковия запас и уменията за интерпретация на учениците. Проблемът обаче е, че съвременните деца често не могат да свържат две думи на кръст. Средностатистическият седмокласник трудно би разказал как е преминал денят му, камо ли да интерпретира литературен текст.
„Науката е светилото на един народ – пише Вазов, – литературата е животът му.“ Може би е време да се замислим как да направим този „живот“ по-достъпен и интересен за младите поколения, вместо да хвърляме вината върху тях или върху системата.
