Ако тази година зрелостниците имат най-високата средна оценка от матурата по български език от въвеждането на изпита – Добър 4.32, миналогодишният випуск постигна най-ниския резултат – Добър 3.93. По тази причина Националният инспекторат по образованието е извършил допълнителен анализ от инспектираните училища, чиито възпитаници са получили двойки от задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература.
Анализът е направен през 2023 г. Резултатите от него показват, че учителите в тези училища не прилагат компетентностния подход, липсват дейности, развиващи умения за извличане, интерпретиране, анализ на информация от различни източници, а към квалификацията на учителите се гледа като формалност.
Оценките от матурата по български език и литература през 2023 г. показват резултати между 2 и 2.97 на около една трета от зрелостниците. В София например в 18 от общо 54 училища с дванайсетокласници зрелостниците са получили двойки от матурата, пише в доклада.
Анализът цели да определи възможните причини за ниските оценки на учениците чрез инспектиране на училищата. Той е ограничен до изпита по български език и литература, който е задължителен за всички завършващи гимназисти. Базиран е на данните от 6 от проверените през учебната 2021/2022 училища и на 12 от 2022/2023. Всички те попадат в извадката на училища, чиито ученици са получили двойки от изпита през 2023 г.
Предоставянето на качеството на образованието в училищата е оценено в 3 области – образователен процес, управление и институционална среда. Възможните оценки са задоволителна, добра и много добра.
Задоволителните и добрите оценки преобладават и в трите области. Няма нито едно училище, което да е получило много добра оценка в област образователен процес. 13 от тях са получили задоволителна оценка. В доклада е обърнато особено внимание именно на качеството на обучението.
„Основното, което оценяваме в образователния процес, е как се прилага компетентностният подход – как се планира, дали се планира, как се изпълнява след това в учебните часове, по какъв начин се изграждат компетентностите“, коментира пред „Дневник“ Анелия Андреева, директор на Националния инспекторат по образованието. Обясни, че за целта се ползват отделни индикатори за различните компетентности по език, природни науки, дигитални умения и др. Инспекторите влизат в различни учебни часове и правят обобщена оценка.
Компетентностите са съвкупност от знания, умения, нагласи, които са от решаващо значение за развитието на учениците, конкурентоспособността и бъдещата им реализация. Компетентностно базираното обучение има практическа насоченост.
Справка в Закона за предучилищното и училищното образование показва, че общообразователната подготовка обхваща 9 групи ключови компетентности – български език, общуване на чужди езици, математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите, дигитална компетентност, умения за учене, социални и граждански компетентности, инициативност и предприемчивост, културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество, умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.
Инспекторите обобщават, че на планирането и организирането на учебния час не се гледа като на целенасочен процес и цялостна система за прилагане на компетентностното обучение. „То се осъществява повече формално и по този начин не се постига ефективно управление на класа, мотивиране на учениците, прилагане на съвременни методи за работа“, пишат експертите.
Оценката им е, че организацията на учебните часове е насочена към разпределение на задачите за усвояване на новото учебно съдържание, а в някои от случаите и за задачи за затвърждаване на знанията. Подчертават обаче, че много рядко се проследява и анализира дали всички ученици разбират учебния материал и могат да приложат наученото на практика, т.е какви умения са развили децата.
Експертите виждат и друг проблем – организацията на класната стая. По думите им пространствата са организирани основно за фронтална работа. Не се наблюдава друга организация на средата, която да позволява работа в екипи, провеждане на дебати, експериментална работа и други подходи, които да мотивират учениците, отбелязват инспекторите.
Коментират, че рядко се наблюдава използването на дидактически материали, подготвени специално за целите на учебния час и изработени от учителите, от учениците или колективно от двете групи участници в образователния процес.
С най-ниски резултати са индикаторите, измерващи дигиталните компетентности на учениците, уменията им за работа в екип и за самооценка, самокритичност и самоусъвършенстване. Експертите посочват, че предпоставка за тези резултати е липсата на прилагане на иновативни, интересни, мотивиращи методи на преподаване и учене. Това е следващият индикатор с ниска степен на изпълнение.
Експертите обобщават, че в училищата с двойки на матурата липсват дейности, развиващи умения за извличане, интерпретиране, анализ на информация от различни източници, включително дигитални.
Изключително рядко се наблюдават целенасочени дейности за подпомагане на учениците при изграждане на подходящи и специфични за конкретния ученик стратегии за учене, които са важна предпоставка за ефективна самоподготовка и устойчивост на усвоените знания и умения, пише още в доклада.
Сред изводите за училищата със слаби резултати от изпита е, че в тях образователният процес е насочен повече към репродуктивни подходи, които водят до възпроизвеждане на информация по готови модели, без да се формират умения.
От инспектората коментират и качеството на образованието в т.нар. иновативни училища. Общо 7 от проверените 18 училища с двойки от матурите са със статут на иновативни. По закон училищата, които са обявени за иновативни, използват нови методи на преподаване, разработват по нов начин учебното съдържание, програми и планове, усъвършенстват учебната среда и др.
Иновативни подходи в образователния процес рядко се наблюдават и в почти всички такива училища това е една от насоките за подобрение
„Тези обстоятелства поставят на дневен ред преразглеждане/усъвършенстване на критериите за определяне на иновативните училища и за мониторинг на ефективността на иновацията, за да се избегне формализмът при реализиране на иновативната практика“, коментират експертите.
Сред изводите от другите изследвани области – управление и институционална среда, е, че в училищата дългосрочното планиране не се използва като начин за определяне на специфичните цели на конкретното училище. Рядко се анализират резултатите от националните външни оценявания и потребностите на учителите от квалификационни форми и теми.
11 от всички 18 проверени училища са получили отрицателни оценки за квалификационната дейност на преподавателите. В нито едно от тях не е установен много добър резултат, а добрите оценки са 7. Според експертите квалификацията на учителите не допринася в достатъчна степен за постигане на компетентностно ориентирано обучение, базирано на ефективно планиране на учебните часове, прилагане на иновативни методи на преподаване, практическа насоченост на знанието и др.
В тези училища към квалификацията на учителите се подхожда формално.
„Проблем в организацията на квалификационната дейност е липсата на проследяване на ефекта от посетените курсове, в т.ч. прилагане на наученото в пряката работа на учителите, отчитане на приноса за професионалното развитие на педагогическите специалисти и повишаване на качеството на образованието“, пише още в анализа.
