Капацитетът е запълнен преди 10 г.
Бомба със закъснител, екозаплаха за водите на р. Марица и системен замърсител на въздуха.
Тези предупреждения периодично се появяват за сметището до с. Цалапица. В петък жителите на града и на околностите изпитаха на собствен гръб какво значи да дишаш отрови.
Депото, разположено на 200 дка и сочено за най-голямото у нас, пламна в четвъртък привечер.
На сутринта пловдивчани се събудиха от задушливата остра миризма, а властите отчетоха 7-кратно превишаване на нормите с фини прахови частици. Облакът, затулил не само Пловдив, но и цялата Родопска яка.
Всички разбраха каква екологична бомба имаме на 20-ина километра западно от града. Сметището е изградено в началото на 90-те години на миналия век и е в непосредствена близост до р. Марица. Представете си футболен стадион, който е около 5 дка. Депото на Пловдив и общините Родопи, Стамболийски, Марица, Съединение, Кричим и Перущица, представлява 40 игрища. Височината на отпадъците достига до 30 м и е колкото 10-етажна сграда.
Макар капацитетът да е запълнен преди 10 г., всяка власт прави всичко възможно, за да удължава ползването му. Боклуците непрекъснато се утъпкват, за да се трупат нови върху тях. Последното комплексно разрешително за ползване от МОСВ е от 2023 г.
Годишно Пловдив отделя около 144 000 т битов отпадък. Голяма част от него се кара в екологичния завод в Шишманци, а около 45 000 т. в Цалапица но това е по документи реалната стойност е в пъти повече тонове.
Има доклад на АДФИ от 2014 г., в който се казва, че сметището трябва да бъде затворено.
Както е известно, Пловдив прие на два пъти столичните бали на сметището си. 200 000 т. бяха докарани в мандата на кмета Иван Чомаков и още 100 000 – при Славчо Атанасов. Това изяде поне 3-4 години от живота на му, изчисляват еколози. Срещу тази услуга Пловдив получи от държавата около 28 млн. лв. и с тях ремонтира улици. Парите пристигнаха в мандата на кмета Иван Тотев.
Ветровете по поречието на Марица са основно западни и миризмите от депото се носят към Пловдив. Фините прахови частици, които измерваха станциите на РИОСВ, бяха най-малкият проблем. Много по-вредни са отровните съединения, които се отделят при пожар, твърдят еколози. Пловдивчани се оплакваха, че над града се е разстлала половината Менделеева таблица.
Според предишната Програма за управление на отпадъците на община Пловдив сметището е трябвало да бъде рекултивирано отдавна и на него да не се депонират никакви отпадъци. През март м.г. в мандата на кмета Здравко Димитров е приета нова програма със срок на действие до 2028 г. Според нея тази година трябва да се рециклират 65% от всички отпадъци и да се депонират 35%, които спокойно могат да отиват в завода в Шишманци. Пак в новата програма е записано, че до края на т.г. депото трябва да бъде рекултивирано, което означава котлованите да се засипят с пръст и върху тях да се засадят дървета, за да се превърнат в зелени могили.
Засега не е известно това да е предприето.
Оператор на сметището от началото на 90-те години е “Водстрой” – фирма на бившия заместник-кмет на Пловдив в мандата на Иван Чомаков Атанас Славов. Неговата роля е да контролира достъпа до депото, да поддържа противопожарните кранове, да охранява, да следи за приемане на отпадъците, както и да ги разстила. За всеки депониран тон “Водстрой” получава 7,51 лв. без ДДС. Годишно в Цалапица се стоварват около 72 000 т, но това е само по статистика реалноста е над 150 000т.
Пожарът беше загасен за 48 часа. Причините още не са установени, води се разследване, което трябва да приключи до 2 месеца.
