Скъпи читатели, както вече знаете, по време на избори най-добрите пастири пасат своите овце с помощта на микрофони по площадите. Отново се задават избори и незнайно защо ме стяга нещо душата. Състояние, което един приятел охарактеризира така: ”…да, не съвсем весел се получи този некролог!”. Май се депресирам, а, чувал съм, в подобни случаи много помага общуването…
И ето ме на полянката под стогодишния дъб, а насреща ми суче мустак бай Теню Гегата, пастир трето поколение. Макар той да се определя като овцевъд, че звучало по-фундаментално. Та седим ние и хортуваме, а от близката кошара долита тихо, божествено блеене.
Разговаряме първом за олимпиадата. За бай Теню тя е грандиозно събитие, дори сложил телевизор в кошарата. Овцете също гледали и млеконадоят рязко скочил. Не приемал обаче подигравката с християнството при откриването, възмущава се и от скандалите в бокса. И помислил, че полудява, когато онзи ден овцата Пенка (чувствителна и умна, с високо IQ според него) му проговорила. Истина ти казвам, кръсти се Гегата. Не може тъй, му рекла, нашето момиче да се боксира с мъжкарче. Че нали, продължила тя, ако Милка (също много интелигентна овца) се изрепчи на коча Роко, той ще я смота за нула време. И предложила, както има отбор на бежанците, така да се сформира и отбор на хората с изключително редки биологични ДНК отклонения, та да се състезават помежду си.
Ако Пенка беше човек, с този акъл най-малко министър я виждам, заключава бай Теню. А най-много го боли, че липсвала адекватна реакция и от църквата, и от държавните ни мъже. Вероятно са заети, казвам му, избори идват. Ти да видиш, подхваща той, щом чу за изборите. Златка (друга окумуш овца) обичала да гледа политически предавания. Вий хората сте много прости, тъй му рекла. Чудела се как решаваме за кого да гласуваме. Ние, че сме овце, думала му тя, като ни изведеш на паша и тревата не ни хареса, повече не стъпваме на това място. А вий пускате бюлетинката все там, все там… Разбирала тя, че да сгрешиш при вота е човешко, да повториш грешката се случва, ама да го направиш трети път значи си… (тук Златка посочила с краче към главата си и направила характерното кръгово движение). Тъй му думала тя, кротко, без емоции, гледайки го с влажни очи.
Тук Гегата вече не издържал, изръмжал, рипнал и…отворих очи. Задрямал съм до масата прав (като овца) и така и не разбрах какво щеше да сполети Златка. От този странен сън ме облъхна такава студенина, че затреперах зиморничаво, а душата ми звънна като разбила се на тротоара ледена висулка. От депресията трябва да е, рекох си, нужно е общуване. Дали пък да не отскоча до бай Теню, до кошарката…
Сънувал наяве: Митко Цветковски
