Тържествената заря-проверка в Пловдив е кулминацията на празничния 6 септември. Тя се проведе на площад „Съединение“ с начален час 20.30 ч.
На нея присъства президентът Румен Радев, премиерът Димитър Главчев, председателят на Народното събрание Рая Назарян, зам.-министърът на отбраната Аделина Николова, кметът на Пловдив Костадин Димитров, както и представителни формирования от Съвместното командване на специалните операции, 110-ти логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка от състава на Сухопътните войски, Трета авиационна база и 24-та авиационна база от състава на Военновъздушните сили.
Пловдив е сред най-старите живи градове в света. Пловдив събира елита на нацията. Пловдивчани се лишават от облагите на столичния град, достъпът до необятните пазари на Османската империя. 6 септември е най-пловдивският празник. В ранната сутрин през 1885 година се обявява Съединението – известно в Европа като пловдивската революция – един малък народ взима съдбата си в собствените ръце в името на обединена и просперираща България. Участие взимат всички политически сили, пренебрегвайки различията си.
Апостолите напускат горещата сцена на събитието. Проявените мъдрост и дипломатичност спечелват симпатиите на Европа. И днес ние сме пример на този модел и от нас зависи да го представим на идните поколения. Ние сме намирали сила в единството, заедно ще успеем, защото работим в една посока – в по-красив и подреден град. Пловдив не е само място на картата, той е в сърцата ни!
Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по време на кулминацията за честванията на 139 години от Съединението на България и празник на град Пловдив.
Президентът Румен Радев призова търсейки гордост в миналото, да не забравяме за личната си отговорност да се разделим с беззаконието и арогантността, със страха и апатията.
„На днешната паметна дата за мен е чест да бъда в хилядолетен Пловдив, където вече 139 години оттуква най-вдъхновяващият епизод на българската политическа дързост. Дело, сътворено с волята и единомислието на будните хора от всички краища на българските земи – на офицерите и войската, на държавниците, на политическите и духовните водачи. Днес отдаваме дължимото на това забележително поколение светли личности, които без да се съобразяват с Великите сили, със силата на своя идеал пометоха границите на една огромна историческа несправедливост. На тези, за които един западно европейски очевидец ще напише, че се бяха наели на леко сърце да правят световна история. Които без колебание защитиха своето Съединение и пред световната общност и по бойните полета на Сливница и Драгоман, водени от вярата, че когато правото е на своя страна, то се отстоява непоколебимо и до край. Поколение, което ни даде урок, че политици и граждани могат да се възприемат и действат като творци на историята, а не като нейни безпомощни заложници. Днес ние търсим гордост в миналото и често забравяме и загърбваме своя дълг към настоящето и към бъдещето, хлъзгайки се по пътя на разединението и безверието. Но нека е ясно, че нихилизмът не е изход, изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 година. В гражданската преоценка и личната отговорност на всеки от нас, в способността ни като общество да се разделим с беззаконието и арогантността, със страха и апатията. За да можем да изпълним заветите на тези, които посветиха живота си на това свято дело – Съединението. Да се разделим с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие напред. И най-вече когато дойде и нашето време и когато и самите ние застанем пред взискателния взор на потомците – да можем с лекотата на изпълнен дълг да повторим думите на министър-председателя Петко Каравелов – „Ние извършихме това, което можахме и което можехме, вървяхме с народа и сега, без да се срамим пред никого, можем спокойно да чакаме съда на историята. Поклон пред радетелите на българското Съединение! Да живее единна и свободна България.“
