Компанията Мета обяви, че е свалила около 8000 измамни реклами, известни като „примамка със знаменитости“, от социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм като част от усилията за ограничаване на тази практика.
Измамите използват изображения на известни хора, често генерирани от изкуствен интелект, за да подмамят потребителите да дадат пари на несъществуващи инвестиционни схеми. Американският социален медиен гигант заяви, че е свалил измамническите реклами след като е получил 102 доклада от април насам от Australian Financial Crimes Exchange, орган за споделяне на разузнавателна информация, управляван от основните банки в Австралия.
Подобни измами са глобален проблем, но Мета е подложена на засилен натиск да се справи с проблема в Австралия, тъй като правителството на премиера Антъни Албанезе планира да въведе закон срещу измамите до края на годината.
Законопроектът предлага глоби от 50 млн. австралийски долара (34 млн. щатски долара) за социални медии, финансови и телекомуникационни компании, които не изпълнят задълженията си да се справят с тази практика.
Докладите за измами в Австралия нараснаха с близо една пета през 2023 г., като загубите възлизат на общо 2,7 млрд. австралийски долара, според Австралийската комисия за конкуренцията и потребителите. Комисията обвини Мета в съдебно дело от 2022 г., че не успява да спре разпространението на реклами за криптовалута, които използват изображения на знаменитости като Мел Гибсън, Ръсел Кроу и Никол Кидман. Изчислено е, че 58% от рекламите на криптовалута във Фейсбук са възможни измами.
Мета се защитава и по отделно гражданско дело в Калифорния, заведено от австралийския миньор Андрю Форест, който я обвинява, че позволява публикуването на хиляди фалшиви реклами на криптовалута във Фейсбук, показващи лицето му. Форест казва, че австралийците продължават да губят пари от измамите, за които той започна да предупреждава Мета през 2019 г.
Запитан за мнението на Мета относно предложения от Австралия кодекс за борба с измамите, Дейвид Агранович, директор по сигурността в Мета, каза, че компанията още работи върху проектозакона. „Очаквам, че по-късно ще имаме какво да споделим“, добави той.
Ронда Луо, ръководител на стратегията и ангажимента в Австралийската борса за финансови престъпления каза, че индустриалните инициативи „са наистина важни, за да изпреварим кривата на измамите, вместо да чакаме регулацията да влезе и да има ефект“.
Междувременно Националният съвет по трудови отношения в САЩ пусна жалба срещу Епъл (Apple) за нарушаване на правата на служителите да се организират и да се застъпват за по-добри условия на труд чрез прилагане на поредица от незаконни правила на работното място. В жалбата се твърди, че Епъл е изисквала от служителите в цялата страна да подписват незаконни споразумения за поверителност, като е наложила твърде широки политики за неправомерно поведение при използване на социалните медии.
Жалбата обвинява Епъл в „намеса, ограничаване и принуда на служителите при упражняване на“ техните права съгласно федералното трудово законодателство. В изявление на Епъл посочват, че компанията винаги е зачитала правата на своите служители да обсъждат заплатите, работното време и условията на труд. „Категорично не сме съгласни с тези твърдения и ще продължим да споделяме фактите на изслушването“, заявяват от компанията.
Ако Епъл не уреди случая, той ще бъде изслушан от административен съдия през януари. Целта на жалбата срещу Епъл е компанията да бъде принудена да отмени предполагаемите незаконни правила и да уведоми цялата си работна сила в САЩ за техните законни права. Жалбата произтича от обвинения, повдигнати срещу Епъл през 2021 г. от Ашли Гьовик, бивш старши инженерен мениджър в компанията. Гьовик казва, че правила на Епъл, включително тези, свързани с поверителността и използването на социални медии, възпират служителите да обсъждат въпроси като справедливо заплащане и полова дискриминация помежду си и с медиите.
