Някои проекти на немските инженери изпреварват времето си с десетилетия. През Втората световна война са построени тайни бункери, секретни изследователски лаборатории и дори цели градове. Някои от тях все още изумяват съвременните хора. За най-амбициозния проект на фюрера, оцелял до днес, се счита подземен град в горите на Силезия, недалеч от Вроцлав, Полша.
Нацистите строят бункери не само в Германия, но и в окупираните територии. Проектът „Ризе“ е един от най-амбициозните и маниакални планове на фюрера. Предназначението на тунелите остава забулено в мистерия, което поражда безброй конспиративни теории. Подозрително малко се знае за целта на въпросния град.
Немският архитект Шпеер посочва в своите документи, че в комплекса са изкопани 213 000 квадратни километра тунели. Днес обаче са открити по-малко от 100 000 и голяма част от съоръжението е недостъпна.
Огромен мащаб
Някои историци смятат, че нацистите са възнамерявали „Ризе“ да изглежда като главен щаб на фюрера, за да скрият истинското му предназначение. Търсачи на сензации смятат, че там е разработвано супероръжие, докато други предполагат, че конфискувани нацистки съкровища може все още да са заровени в планината Сова, включително цели влакове с липсващо злато и културни съкровища и дори известната Кехлибарена стая, която изчезва от Санкт Петербург по време на войната.
Дълбочината на нивата на града е няколко километра и много от тях все още не са разкопани. Проектът е невероятен по мащаб. Под земята са положени релси и депа, обзаведени са жилищни помещения за обикновените германци и VIP стаи с блиндирани врати за управниците. Комплексът е снабден с картечни гнезда и канализация. Предназначението на някои стаи остава загадка; те са проектирани много странно. В една от тях може да се види истинска нацистка ракета V-1, същата като тези, които германците изстрелват по Лондон.
През пролетта на 1945 г., след като научават за приближаването на съветската армия, германците се опитват да скрият следите от своята дейност. Унищожават всички документи, взривяват и наводняват част от подземните тунели.
Част от огромния комплекс е достъпен за туристи.
Днес в планината Сова освен този основен комплекс, обикновена разходка разкрива леко плашещи следи от изоставени военни казарми, бункери, складове, строителни материали, изкопана земя и отвори на тунели, много от които са барикадирани, зазидани или засипани с чували цимент, други са пълни с вода, а трети сякаш водят към нищото.
Недостъпен терен
Долна Силезия, богат на ресурси регион с недостъпни планини и силна минна традиция, е идеалният избор за изграждането на подземието. Съдейки по времето на започване на работата и сходството му с други оръжейни съоръжения, мнозина спекулират, че комплексът поне първоначално е предназначен за подземни оръжейни фабрики. По това време няколко големи компании и предприятия са прехвърлени в Долна Силезия. Тайният проект включва изграждането на подземен град, на чиято територия трябва да има фабрики за производство на оръжия, секретни лаборатории и бункери. Трудно е дори да си представим мащаба на това съоръжение.
Изграждането на тунелите започна през 1943 г., в отговор на засилените бомбардировки от страна на съюзниците срещу нацистка Германия. Немски източници предполагат, че целта на съоръжението е да бъде огромно подземно убежище, обхващащо повече от 35 квадратни километра – с една от главните квартири на Адолф Хитлер в центъра им.
Бавен напредък
Сова планина е избрана поради твърдата си скала, която да осигури на подземния комплекс допълнителна защита срещу въздушните нападения на съюзниците. Но и напредъкът при копаенето на тунелите е бавен. Не е трудно да се досетим откъде идва работната сила в нацистка Германия. Сложната мрежа от тунели е издълбана в скалата от хора, доведени от близките концентрационни лагери. Според някои оценки повече от 100 000 души загиват само по време на работата по проекта Wlodarz. Средната продължителност на живот на работниците е едва 2 седмици. Причината за това е почти липсата на храна и дългата, изтощителна работа. Изключително ръчен труд, с кирка, лост и други приспособления, са издълбавани масивни скали.
Тифът също върлува в лагера, бягствата са често срещани и работата напредва бавно. През април 1944 г. недоволният Хитлер дава заповед изпълнението на проекта да бъде прехвърлено на компанията на Алберт Шпеер, главният архитект и инженер на фюрера. Точно в този момент целта на проекта очевидно се променя.
Според документи от онова време, мемоари и разкази на очевидци, замъкът Ксенж и неговите подземни стаи е трябвало да служат като таен щаб на Хитлер и най-близките му съратници, а останалата част от комплекса „Ризе“ трябвало да бъде скрит щаб на Вермахта. Градът може да приюти цели влакове с хора и да ги спаси от бомбардировки.
Към днешна дата е известно, че съществуват седем системи от подслони и тунели, които съставят проекта „Ризе“ в планината Сова. Всички те са с подобен дизайн, съответстващ на оформлението на други подземни щабове на Фюрера. Три от тези места се управляват от частни собственици и могат да бъдат посещавани от туристи. Само когато някой влезе в тунелите, истинският обхват на този нереалистичен строителен проект става очевиден. Всъщност Riese означава „гигант“.
