Годишната инфлация ще продължи да се забавя през четвъртото тримесечие на 2024 г., но ще се ускори умерено през първото тримесечие на 2025 г. Това се казва в прогнозата на БНБ, публикувана в анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на Централната банка.
За тази динамика се предвижда да продължат да допринасят прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и силното потребителско търсене, оказвайки натиск върху цените най-вече в групите на услугите и на хранителните продукти.
През септември 2024 г. годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 1,5 на сто спрямо 5 на сто през декември 2023 г.
От БНБ обръщат внимание, че по отношение на вътрешната макроикономическа среда запазващото се силно частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция продължават да бъдат фактори с проинфлационно влияние: “най-съществен проинфлационен натиск по отношение на вътрешната макроикономическа среда и през третото тримесечие на 2024 г. продължиха да оказват бързите темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и запазващото се силно частно потребление”.
В резултат на тези процеси най-висок положителен принос за общата инфлация през септември 2024 г. имаха услугите и храните, следвани от стоките и услугите с административно определяни цени и групата на тютюневите изделия.
Годишната инфлация в групата на услугите се запазва висока и възлиза на 4,6 процента през септември 2024 г. спрямо 7,1% през декември 2023 г. Най-висок положителен принос за повишението на цените в групата имаха “общественото хранене”, “услугите по настаняване” и “комплексните услуги за почивка и туристически пътувания”. Запазващият се растеж на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление създаваха предпоставка за задържането на инфлацията при услугите на високо равнище, се посочва още в икономическия анализ на БНБ.
Към факторите за поддържането на инфлацията се добавя и фискалната политика, която продължава да има “проинфлационно влияние” чрез повишението на социалните плащания, на компенсацията на наетите в публичния сектор и на минималната работна заплата през последните години.