Скокът на минималната заплата и по-високите възнаграждения на полицаи, военни и учители помпат инфлацията
Скокът на минималната заплата и планираните увеличени възнаграждения на полицаи, военни и преподаватели от началото на 2025 г. неизбежно ще доведе до ръст на инфлацията. Това прогнозира в последния си доклад „Икономически преглед“ Българската народна банка.
След като тази година инфлацията у нас осезаемо се забави и през септември достигна до най-ниското си ниво за последните четири години -1.2% на годишна база, от Нова година се очертава отново да тръгне нагоре. Причината за това основно ще е ръстът на доходите, който ще увеличи вътрешното потребление. То, от своя страна, ще окаже натиск на цените нагоре – най-вече на услугите и хранителните продукти.
„Силното частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция са основни фактори с проинфлационно влияние“, посочват от БНБ, но без конкретна прогноза за средногодишна инфлация догодина.
Припомняме, че от 1 януари 2025 г. ще влязат в сила планирани вече поредни повишения на възнагражденията в редица бюджетни сектори. Минималната заплата ще нарасне с 15% – от 933 лв. на 1077 лв. В системата на МВР и Министерството на отбраната са заложени увеличения на възнагражденията с 30 до 50%. До 20% ще бъде и увеличението на учителските заплати, както и на преподавателите и асистентите във висшето образование.
Едно от предложенията на Министерството на финансите за овладяване на очертаващия се огромен дефицит от около 12 млрд. лв. в бюджета за 2025 г. е отлагане на увеличенията на заплатите в МВР, армията и образованието за 2026 г. Целта е България да не рискува догодина да надвиши изискването за около 2% годишна инфлация, за да бъде поканена в еврозоната.
От БНБ припомнят и регулярните бизнес анкети на НСИ. В секторите на услугите и промишлеността очакванията на мениджърите са за повишения на продажните цени през следващите три месеца. На фона на силно потребителско търсене и растеж на доходите фирмите едва ли ще пренесат пониженията на международните цени на суровините върху крайните потребителски цени, особено в групите на услугите и хранителните продукти, допускат от централната банка.