Оказва се, че науката подкрепя стереотипа, че кучетата изглеждат като собствениците си.
Скорошен преглед на 15 проучвания от цял свят предполага, че не само хората и техните домашни любимци изглеждат и действат по подобен начин, но и че приликите между тях се задълбочават с течение на времето.
В много от тези проучвания участниците е трябвало да съчетаят снимки на кучета с тези на техните собственици – и те успяват да направят това доста успешно. А в едно от проучванията участниците е трябвало да преценят дали снимките на кучетата са съпоставени с правилните собственици, като са можели да видят само очите на кучетата или на собствениците.
И Сергей, и Спайк, неговото сибирско хъски, имат хетерохромия, генетично състояние, при което двете очи са с различен цвят.
Друго проучване открива, че жените често имат коса с дължина, подобна на дължината на ушите на кучетата им. И така, какво става всъщност? Експертите подозират, че хората избират кучета, които приличат на тях или ги отразяват по някакъв начин – или може би подсъзнателно, избират такива, които изглеждат като кучешка версия на тяхно дете.
Прегледът също така показва, че кучетата и собствениците имат сходни личностни черти, особено екстровертност и невротизъм, и че техните темпераменти изглежда стават все по-сходни с времето. Проучването предлага различни теории защо това е така, включително, че собствениците могат да избират кучета, които приличат на тях по някакъв начин, и докато остаряват заедно, двата вида могат да регулират взаимно емоциите си, да подсилват сходствата в поведението си или да се учат заедно.
Саша и нейният кавашон, Сидни. Кавашонът е смесена порода от Кавалер Кинг Чарлз шпаньол и френска болонка (Бишон фризе).
„Това прилича на начина, по който търсим нашите партньори“, казва ръководителят на изследването Яна Бендър, докторант в изследователската група DogStudies към Института по геоантропология към дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Германия. Кучетата и техните собственици споделят „много тясна връзка… сравнима с много човешки взаимоотношения“.
Авторите на прегледа, публикуван в Personality and Individual Differences, отбелязват няколко ограничения на изследването, включително сравнително малкия брой кучета и собственици, включени в проучванията. Много от собствениците, които доброволно участват в проучванията, са имали чистокръвни кучета и учените се нуждаят от повече данни за кучета от смесени породи, които са по-често срещани в световен мащаб.
Нещо повече, пристрастията на собственика играят роля: Без стандартизиран начин за оценка на личността на кучетата, учените трябва да помолят хората да оценят собствените си домашни любимци. На тях обаче може да им бъде толкова трудно да дадат обективна оценка, колкото и на вас за членовете на вашето човешко семейство. Изследователите могат да се справят с това пристрастие, като задават на собствениците по-ясни въпроси за това как кучетата действат в определени ситуации, а не дали тяхното кученце е „добро момче“.
Франсоа и неговият английски булдог Антоан.
Влиянието, което хората оказват върху кучетата си, не е изненадващо за Борбала Турча, научен сътрудник във Факултета по природни науки на ЕЛТЕ, Унгария, която изучава поведението на кучетата. Тя изчислява, че докато около една трета от личността на кучето е генетична, други две трети се определят от неговата среда, която до голяма степен се оформя от собственика му, ако то е с него от малко пале. Кучетата също така са подготвени да се доверяват на своите собственици, защото десетки хиляди години опитомяване са ги направили дълбоко привързани към нас.
„Това е основата на всички социални взаимоотношения между кучета и хора“, казва Турча, която не участва в новия преглед. Подобно на дете, кучетата гледат на собствениците си като на модели за подражание „и вярват сляпо, че те знаят по-добре“.
Например, „ако идва камион, който е огромен и изглежда заплашително, кучето ще погледне към собственика. Ако собственикът не го е грижа, тогава кучето ще се научи също да не го е грижа“, казва тя. Турча предлага да използвате доверието на вашия домашен любимец, за да намалите страха му, като например излагане на кученца на силни шумове като фойерверки в безопасна среда.
Бендър се надява, че нейното проучване ще помогне на хората да разберат още по-добре кучетата, особено тези животни, които изпълняват роли от жизненоважно значение за обществената безопасност, като търсене и спасяване, полицейски и други видове служебни кучета. В крайна сметка ключов въпрос за собствениците, които искат да подобрят връзката си с техните кучета, казва тя, е „как трябва да се отнасям към тях, за да бъдат най-добрата версия на себе си?“
„Това е главното предизвикателство за мен, тъй като съпругът ми и аз току-що осиновихме Майло, кученце от смесена порода, което обича разходките навън. То също има „тен“ и къси уши, които предполагам, че донякъде приличат на сегашната ми прическа. Може би това повлия на избора ни, след като прегледахме няколкостотин снимки на кучета в приютите и организациите с нестопанска цел в Лос Анджелис.
Но независимо дали един ден спечелим състезание за прилика или не, ще имам предвид, че начинът, по който се отнасям с него, може да окаже дълбоко влияние върху поведението му. И разбира се, каквото и да направи, винаги ще бъде моето най-добро момче“, казва Бендър.