Първи политически мисли след завръщането ми в София. Да обясня защо бързам въпреки над 36-часовото безсъние и няколко ТИР-а изумителни впечатления. За да не си изгубя проветрения мозък и наблюденията от дистаниция.
1/ Нещата са кристално ясни и никакви малоумни, малодушни и малограмотни сценарии тип „световна конспирация“ не могат да ги замъглят. Опитът да се прехвърли на ГЕРБ вината за очертаващите се нови предсрочни избори (аз мисля, че все още шансът е 50 на 50) е груб тяснопартиен, панически и пагубен за държавата опит на ПП да слугуват на собствените си кариеристични и властолюбиви интереси. Това е отчаян опит за запазване дори не на твърдия си електорат, а неговото най-чугунено ядро, което аз наричам „ултраси“ и което ги води към предизвестена гибел.
2/ Вече го писах – в кризи на преговори се сяда без предварителни условия. Опитът да се вменява такова поведение на ГЕРБ е безпочвено. Практиката в демократична Европа и у нас сочи, че премиерът се излъчва от първата политическа сила и това има своята дълбока демократична логика. Запомнете – това не е условие, в условие го превръща ПП, които не искат да се съобразяват с демократичната практика. Нещо повече, ГЕРБ прави компромиси, защото по същата тази практика и председателят на НС обикновено е от най-голямата парламентарна група. Идеята поста на втория човек в държавата да получи ПП не е отказ, а добронамерена компромисна покана за разбирателство.
3/ Поставянето на нови и нови условия от ПП-ДБ (тук е крайно време и ДБ да осъзнаят своята отговорност) може и да запазва част от избирателите им, но отблъсква други и летежът по пързалката ще продължи.
4/ Киро и Асен да осъзнаят, че играта „всичко или нищо“ води към нищо. И за тях и за държавата. А бе, невнятници, нали през декември чакаме приемане в Шенген? Пак ли да ни отсвирят заради катастрофалната политическа криза?
5/ Необходима е не твърда, а решителна ръка в управлението, за да се отлепим от дъното. Три месеца пиша, че това с равноотдалечения премиер е поредното пълно малоумие. Не е време за експерименти, а за изпитани и утвърдени механизми на управление.
6/ ПП трябваше да си дадат сметка, че начинът, по който влязоха в битката за изчегъртването на ГЕРБ – с бутонките в глезените, й даваше право на един опит. Не успеят ли – тръгват към дъното. Не успяха. Следващите опити видимо се превръщат във фарс. Необходимо е пълно преосмисляне на политическото им поведение.
7/ Ако наистина искат да останат в опозиция, както ги съветват някои политически корифеи с титли и бивши постове, трябва да знаят, че ще се превърнат в част от една толкова разделена политическа опозиция, за която управлението само може да мечтае.
8/ Още от Реформаторския блок се води тоя спор – дали да си горда опозиция, или да изпълниш голяма част от собствената си управленска програма, като си част от управлението, където можеш да управляваш и пряк оперативен контрол върху мнозинството „отвътре“. И оттогава позицията ми е същата – влезте в коалиция с ГЕРБ и ги контролирайте, дори с цената на разпад на коалицията. А както сочи практиката – в такива случаи Борисов дава повече, отколкото по-малкият партньор заслужава.
9/ Костов беше казал, че ДПС е проклятие за България. Започвам да си мисля, че и ПП, начело с Радев също са! Откъде се взехте, бе, та 4 години боксуваме в калта с гуми за картинг?
10/ Изцяло подкрепям категоричните позиции и втвърдяването на тона от ИК на ГЕРБ. Крайно време беше!
