Не е ли убийствен парадоксът, че иначе толкова скептичният българин съвсем лесно се поддава на елементарни пиар и рекламни трикове?
Ох, къде е Корнелия Нинова, която ни спаси от райския газ, да ни избави от новата национална мания – дубайския шоколад? Честно, няма такава първосигнална, условно-рефлексна, лесновъзбудима и трендо-податлива пасмина като българската. Дори при най-малкия намек, че нещо е актуално, модерно, популярно, вървежно в тик-ток, у нас то веднага пуска по-дълбоки корени от голите хора и пилона на Рожен и се превръща в трайна мания.
Ако едно време генерал Мутафчийски се беше сетил да промотира боцкането срещу коронавируса чрез Диона и Галена, в инстаграм и фейсбук, щяхме да имаме 99% ваксинационно покритие. Тълпи стръвни тийнейджъри щяха да се атенюират в клозетите в голямото междучасие, а бабичките щяха да извият опашка на Женския пазар за „Астра Зенека“ на едро. Щяхме да спасим десетки хиляди.
Сега обаче думата ни е за друга пандемия – тази на плиткоумието и масовия наивитет, на болезнената зависимост от общественото мнение и тоталното отсъствие на собствена, критична мисъл. Може да мразиш кадаиф, да ненавиждаш шоколад, а от шамфъстък да получаваш остра диария – няма значение. Всичко живо гризка дубайската свръхкалорийна гадост, мляска, превъзнася, качва снимки и се гордее все едно му го е забъркал лично шейх Рашид Ал-Мактум в кухнята на Гордън Рамзи.
Ама какво да се чудиш, като става въпрос за същите социални групи, които още кадят с кандило, звънят на врачки да проверят кога несретното им синче ще се ожени, молят се пред снимка на Нешка и Ванга, изрязана от сп. „Жената днес“ през 1986 г. и смятат, че от сладолед се хваща пневмония, а чесънът пази от глобалното затопляне.
За съжаление младото поколение расте в същия злокачестен наивитет и първична вяра в митове и предания. Само средата на пренасянето им се е променила. Мъдростта вече не идва на пейката пред блока от бабичка на бабичка, а се носи от клипчета в ютюб и статуси в социалните мрежи. Вместо всезнаещи квартални клюкарки, имаме всезнаещи социални мрежи. И си оставаме същите дебили.
Не е ли убийствен парадоксът, че иначе толкова скептичният българин, който само настръхнал дебне да не го изненадат отнякъде педерасти, араби или евролиберасти, толкова лесно се поддава на елементарни пиар и рекламни трикове, които в цивилизования свят не работят от 60-те години на миналия век? Всъщност – не. Явно уморен от вечно вдигнатия гард срещу 5Г облъчването, комарите с денга и кемтрейлса, нашенецът има нужда да отвори чакри и да приеме нещо съвсем безкритично и на юнашко доверие.
И той отваря широката си, балканска душа и приема – Ивелин от „Величие“, Руди Гелосания, райския газ, дубайския шоколад. А когато веднъж е започнал, не знае спирачки. Там, където други ще опитат от чист интерес и за забавление, той ще изплющи кило и половина и ще свърши на системи в спешното с кетоацидоза. За да покаже, че е най-модерен, най-издръжлив, най-патриотичен.
Едва ли има смисъл да ви обяснявам изобщо, че тези лайна, които си купувате от пазара и кварталната будка, са абсолютно менте и имат общо с Дубай колкото Велислава Дърева с „Ню Йорк таймс“. Пак ще си ги купите. Моля, след това бавно и внимателно си ги заврете в задника.
