Сега ще говорим за един нов вид замърсяване – не на природата, а на ума. Породено от прекомерната консумация на безсмислено и нискокачествено съдържание в интернет. „Мозъчно гниене“ – тази тревожна фраза, определена от Оксфордския университет за дума на годината, звучи повече като сюжет от научна фантастика, отколкото като реалност. Може би „мозъчното гниене“ не е просто диагноза за времето, в което живеем, а и призив за промяна. Николай Беремлийски разказва.
Александра Петрова работи в сферата на клиничната психология от повече от 20 години. Разказва ни, че напоследък феноменът „brain rot” или „мозъчно гниене” става все по-популярен сред пациентите ѝ.
По думите ѝ оценката за това кое в онлайн средата има смисъл е доста субективна. Налични са обаче някои критерии, които отличават стойностното съдържание от безсмисленото.
„Всяко съдържание, което преминава изключително бързо и активира много силно сетивата ни – да речем, аудиално, през слуха и визията ни, с много наситени цветове и не носещо никаква информация, и закачащо след себе си поредица от подобни съдържания, е точно такова нискокачествено съдържание“, обяснява тя.
Популярната инфлуенсърка Александрина, известна в интернет като Алексчето, коментира темата пред Нова телевизия. Със своите над 850 хиляди последователи в TikTok и 80 хиляди в Instagram, тя споделя какво според нея отличава смисленото от безсмисленото онлайн съдържание.
„Според мен съдържанието, което е смислено, е това, което ти дава някаква стойност – дали ще е развлечение, дали ще научиш нещо от него. Безсмисленото съдържание мисля, че всички знаем кое е – това е съдържанието, от което не можеш да научиш абсолютно нищо и което е малко или много загуба на време“, смята инфлуенсърката.
Изследванията показват, че прекомерната консумация на нискокачествено съдържание води до значителни краткосрочни и дългосрочни негативни последици.
„В краткосрочен план това, което се случва, понеже ние сме консуматори и цялата информация идва много лесно, нашият мозък става много ленив. Когато нашият мозък стане ленив консуматор, всъщност той започва да действа на принципа на най-малкото съпротивление. Щом ние започнем да действаме на принципа на най-малкото съпротивление, вниманието започва да страда. А когато вниманието страда, хората все по-трудно научават, съответно по-трудно запомнят ново съдържание и все по-лесно искат да им се случва да получават информация. Това води до напрежение и неудовлетворение“, разкрива психологът.
Тя споделя, че все по-често амбициозни и умни хора, които работят в големи международни компании или учат много сериозни специалности, ѝ казват: „Нещо се случва с моя мозък. Аз не мога да запомня, не мога да си мина изпитите, не мога да се задържа по никакъв начин в програмата, в която трябва да работя. Когато трябва да пиша код, постоянно умът ми е в телефона, постоянно искам да проверявам“.
Психологът допълва, че съдържанието с ниска стойност в социалните мрежи води до безкритичност, радикализация и лесно поддаване на манипулации. Възможни са тревожности и депресивни състояния. Освен това, лошият пример се оказва заразен.
Дигиталните капани представляват риск както за младите, така и за по-възрастните онлайн потребители.
„Тийнейджърите, на практика, не могат да се свързват емоционално, не проявяват емпатия, чувстват се самотни, депресирани, имат този процес, в който се появява агресия, но и автоагресия с много ранни зависимости, много ранни форми на самонараняване и една, буквално бих я нарекла, психична смърт, в която те губят целите си и смисъла си от много рано“, споделя д-р Петрова.
Освен съдържанието с ниско качество в интернет, „мозъчното гниене” се влошава и от зависимостите на хората към дигиталната среда. Постоянната необходимост да бъдем свързани, проверяването на известия и социалните мрежи води до хронична умора и липса на концентрация, като задълбочава ефектите от безсмисленото съдържание.
За да избегнем затъването в този опасен цикъл и да не позволим на нашите слабости да диктуват поведението ни, са необходими целенасочени усилия. А за да постигнем напредък, инфлуенсърите също имат отговорност – да обогатяват аудиторията с полезно и качествено съдържание, вместо да се фокусират в натрупването на харесвания и последователи.
„Аз се занимавам от изключително ранна възраст със създаване на съдържание и цялото нещо, което аз показвам в социалните мрежи – това е едно голямо израстване, защото всяка една година в този период на мен ми беше супер различна и продължавам да е различна и да си раста с аудиторията. Не се срамувам и съм толкова благодарна на малката Алекс, че е решила на такава ранна възраст да си следва мечтите“, казва инфлуенсърката.
За щастие, негативните тенденции могат да бъдат променени. За да се справим с „мозъчното гниене”, трябва да намерим алтернативи на прекаленото използване на мобилни устройства, като се ангажираме с физически активности, хобита и социални контакти извън дигиталната среда. Важно е да разпознаваме ранните признаци на когнитивна умора, като загуба на концентрация и раздразнителност, за да предприемем мерки навреме.
„Ние трябва да сме в някаква степен обърнати към себе си, от гледна точка на това какво ни е потребно тук и сега, да отпуснем сетивата си, за да можем да се радваме. Това е нещо, което сме забравили, защото постоянно препускаме в бъдещето или съжаляваме за нещо, което не сме могли да хванем“, съветва психологът.
