ВСТЪПЛЕНИЕ
„Когато решиш да тръгнеш, най-трудната част вече е свършена“!
Японска поговорка
София – Истанбул – Токио – Нико – Камакура – Планината Фуджи-сан – Хаконе – Ошино Хакай
Мацумото -Такаяма – Ширакава-го – Каназава – Киото – Нара – Осака – Истанбул – София
от 17.10.2024 год. – до 30.10. 2024 год.
Маршрута на това пътешествието е предложено от туристическа агенция „Мондел Травел“.
За четвърти път се доверих на тази агенция и както винаги оправдаха очакванията ми.
Ако чрез този пътепис ви поощря да предприемете свое пътуване, няма нужда да се ровите
в нета и сравнявате коя агенция да изберете.
Погледнете програмата на Мондел Травел и смело се доверете на екипа.
https://www.mondel-travel.com/
……………………………………….
В този пътепис ще се опитам да разплета тънките нишки от гоблена, сътворен през вековете
от сръчни японски ръце, да надникна крадешком в изтънчената душевност на хората и очертая
основните характеристики на тези удивителни хора. Ако успея да привлека вниманието ви,
това ще е наградата ми, ако не въпреки старанието вероятно не съм стигнал нужно ниво на
обаятелен разказвач. Смисълът на пътеписа е да забавлява, но понякога и добре информира.
Ясно осъзнавах, че с напредъка на годините ще ми бъде все по-трудно да посетя тази страна.
Разбирах, че ако не предприема това дълго пътуване, ще пропусна чарът на риска,
да разбера капацитета на силите и възможностите си.
Японска поговорка гласи: „жаба в кладенец не познава големия океан“.
Кратка статистика
В пътеписа са поместени 8 видео клипа и 895 снимки.
От тях 1/3 лични и 2/3 от интернет. Отне ми почти 2 месеца да го напиша.
Да започваме!
Слизам от самолета и вървя дълго по коридора на летище Нарита в Токио,
водещ към необятният простор на японското небе.
Разпознавам аромата на страната. Миризмата на чистота, тишина и спокойствие!
Аромат на балсам. В главата ми преминава надпис: „Made in Japan“,
знак че всичко е направено с високо качество.
Когато стъпих на японска земя, изпитах странното чувство,
сякаш винаги съм бил тук. Останах изумен от това чудно усещане за принадлежност
към земя, събития и хора, които виждам за първи път.
Всъщност с Япония сме на една географска ширина. През северния град Сапоро преминава 42 паралел.
Същият 42 паралел пресича Велинград, източно от местността Клептуза, където се пресича с 24 меридиан.
Такива пресечни точки се срещат много рядко в населени места по света,
а комбинацията на огледалните цифри прави това явление още по-интересно.
……………………………………………………
Флагът
Националният флаг на Япония се нарича Хиномару, което буквално означава слънчев кръг.
Военноморския флаг на Япония.
Императорският печат с форма на стилизирана хризантема е фактически герб на страната.
Самите японци наричат страната си Nihon Koku, Nippon Koku, или само Nihon или Nippon.
Тези имена всъщност означават „Източник на Слънцето” или „Страната на Изгряващото Слънце”.
…………………………………………………….
Нашите гидове
Японската екскурзоводка беше жена на 76 год, но по цял ден без умора,
не спираше да ни води по исторически места и природни прелести.
Благодарности и на българската екскурзоводка Лидия, която ни разби от дълго и бързо ходене,
но беше хубаво и полезно. Видяхме доста неща, а някой свалихме няколко килограма.
С постоянно чаровната си усмивка, пием чайчето невинно.
Предлаганите забележителности и преживявания ще възнаградят всички
въоръжени с чувство за приключение, така че вземете с себе си отворен за любопитство ум,
разгърнете страниците на пътеписа и се наслаждавайте.
Ще прочетете един истински разказ за преживяванията ми по време на пътуването до Япония,
описанията на това, което видях, чух, вкусих и почувствах в този толкова различен свят.
Днес с променящите се времена и революционните технологии, пътуването се превърна
в едно от най-лесните неща за правене. Културата, архитектурата, кухнята и други,
отварят ума ни за нови неща, но както казват мъдреците, най-добрите истории за пътувания
са, когато нещата се объркат. Ето оправдание за грешките и пропуските, които съм допуснал
при сътворяването на този пътепис.
Едо става столица на Япония и името е променено на Токио, което означава „Източна столица“.
Започваме нашето фотосесионно пътешествие в Токио,
изследвайки оживени улици и улавяйки запомнящи се моменти на всяка крачка.Колоритния квартал–Шибуя, известен с потоците си от припрени и говорещи по телефона хора
пресичащи най–оживеното кръстовище, украсено с неонови реклами и гигантски видео екрани,
е най-натовареният пешеходен път в света.
Веднага след като светлините на кръстовището светнат зелено,
около 3000 души минават едновременно по пешеходни пътеки от всички страни на улицата.
Това кръстовище е признато за най-натовареното пешеходно кръстовище в света,
кипящо от активност през целия ден, в хубаво време и дори при валеж.
Невероятно е да станеш свидетел на постоянния
поток от хора, оставащ почти непроменен дори късно вечер или рано сутрин.
Надписи на японски навсякъде, хиляди хора минават пред мен. Тотално съм изгубен.
Шибуя винаги предлага изобилие от завладяващи забележителности и дейности за изследване.
Бях очарован от безкрайните атракции, които този град може да предложи.
Чудя се какво правя тук, в тази необятна градска джунгла, която ми създава впечатлението,
че никога няма да спре да съществува. И аз обичам този момент. Това също е част от пътуването.
Светлините на Токио са наистина хипнотизиращи, като всяка една добавя
към оживената нощна сцена на този оживен град.
Билбордовете, разпръснати из целия град, са уникална гледка,
със завладяващ дизайн и анимации, които оживяват улиците.
В центъра на Шибуя се намира бронзовата статуя на японско куче Хачико.
Паметникът е направен в памет на куче, живяло преди 100 години.
Неговият собственик внезапно почива, а Хачико е чакал
стопанина си пред гара Шибуя до края на живота си.., почти 10 год.
Хората били впечатлени от лоялността на кучето и поставят тази статуя.
Без снимка на Шибуя не може да се пропусне мига.
Токио е град, който подлудява с контрасти и тълпи от хора. Това е като торнадо от всякакви вкусове,
цветове и безкрайна енергия. Не се съпротивляваш, просто следваш течението.
Най-интересното в Токио не може да се снима. Освен че утолява жаждата за приключения,
туризмът предлага нова гледна точка към Япония.
Токио има най-силната икономика в света с брутен вътрешен продукт 1.6 трилиона.
Ако беше държава, щеше да заеме 12 място, непосредствено след Русия и Южна Корея.
Токио е най-населеният мегаполис в света. Дом е на повече от 37 милиона души.
Токио е добронамерен гигант от звук, технологии, който обгръща всеки пътник в електрическите си ръце.
Един от наистина великите градове в света, Токио е вълнуваща смесица от минало и бъдеще,
осветен от неонова светлина, бурен нощен живот и уникална поп култура.
Токио свети като космически град. Вероятно токът е на приемливи цени.
Да опознаеш Токио, без да си напълно осъзнат къде си, е вид откъсване от реалността.
Тялото и умът ми са нападнати от поток от цветове, светлина, звуци, миризми.
Сградите са огромни, тротоарите и туристическите обекти гъмжат от хора.
Напълно очарован, нямаше как да не зяпна към този друг свят.
Преплитане на десетки градове и квартали, Токио е многоброен и объркващ.
Бързо разбрах, че трябва да се оставя да бъда отнесен от тази вихрушка.
Императорския дворец е построен в сърцето на Токио,
който днес е основната резиденция на японското императорско семейство
и езерото пред двореца.
Статуята на Кусуноки Масашиге – митичния самурай запомнен като идеалния лоялен самурай.
Кварталът Шинджуку е на ръба на въображението!
Докато слънцето залязва над хоризонта, боядисвайки небето в нюанси на оранжево и розово,
оживеният квартал Шинджуку започва да разкрива истинските си цветове.
Симфония от неонови светлини оживява, осветявайки лицата на
нетърпеливите изследователи, които се движат по неговите оживени улици.
Шинджуку, място, където традиционното среща съвременното,
и предлага завладяващо пътешествие в сърцето на японската култура,
безпроблемно преплетено с модерния чар на Токио.
Тук всяка стъпка разказва история, всяка уличка крие тайна и всяка среща носи нова перспектива.
Това е отлична платформа за осигуряване на уникални фотосесии.
Кулата Токио, една от най – високите в света телекомуникационни кули,
свидетел на различни вълнуващи събития през цялата година.
Най-големия МОЛ в Токио-„Такашимая“ с най-висок оборот в Япония,
Най-стария и популярен в Токио будистки храм–Сенсоджи,
построен в чест на богинята на милосърдието.
Сенсоджи не е само най-старият храм в Токио. Всъщност е много по-стар от самия Токио.
В храма върху дървени плочки, хиляди хора пишат желанията си за по-добър живот.
На входа двата огромни червени фенери изписани с йероглифи, символизират изгряващото слънце.
Изкуственият остров Одайба е един от развлекателните квартали
на Токио и дом на ресторанти, тематични паркове и интересна архитектура,
място, което винаги си струва да бъде посетено. Всичко е голямо и модерно
с натрапчиво усещане за бъдеще.
Сграда на централата на Fuji Television
Футуристична архитектура на остров,
се откроява ясно на фона на небето.
Отдалеч, мястото прилича на извънземно селище.
Сградата на хотел Хилтън е истинско бижу.
Парка на остров Одайба.
Емблематичния мост на дъгата
и поглед към репликата на Статуята на свободата.
Отражения в залива и моста на дъгата.
Столицата на Япония изглежда безкрайна.
И всъщност това като цяло е вярно,
защото това не е един град, а присъединени селища от целия регион Канто,
където живеят приблизително 40 милиона души и въпреки това,
усещането е като за малък град. макар че радиусът на града е приблизително 100 км.
Вечерна разходка из квартал Гинза. Тук някога е бил монетния двор.
Гинза е най-престижният район за пазаруване, хранене и развлечения в Токио
и неслучайно познат като Токийското 5-то авеню.
Токио наистина изглежда напълно различен от повечето големи градове по света.
Той няма само един основен център, а няколко основни района с най-голяма концентрация на сгради,
а след това и малки „градчета“ с ресторанти, магазини и всички услуги.
През деня хората са малко на улицата. Японците са на работа.
Токио държи титлата си повече от десетилетие. Градът може да се похвали с най-много звезди Мишлен в света,
с общо 212 ресторанта със звезда Мишлен. Има 14 ресторанта с три звезди, 42 с две и 158 с една звезда.
Престъпността почти не съществува в Токио в сравнение с други големи градове по света.
Полицията зорко бди за спокойствието на гражданите.
Ако изгубите портфейла си, ще бъде предаден в най-близкия смесен магазин, или в полицията.
Инокашира Бензайтен
Тих, почти спящ храм, разположен в парка Инокашира. Ето, не сме в центъра на Токио и това си личеше.
Токио нощем е като жаравата на нестинарите.
Най-натоварената жп гара в света е гара Шинджуку.
Има 36 платформи на тази гара, която вижда около 3,5 милиона пътници всеки ден.
Туристите могат да пазаруват без данъци в Токио.
Чуждестранните туристи могат да пазаруват без данъци в някои
лицензирани магазини, стига да носите паспорта си като доказателство.
В Токио има най-малко един вендинг автомат на всеки 23 души.
В Япония има повече от 5 милиона вендинг машини.
Тези вендинг машини продават различни стоки, като газирани напитки, бонбони, банани, ябълки,
живи раци, дрехи, молитвени картички, хамбургери, чадъри и много други неща.
Когато пътуването из Токио приключи, ще откриете,
че този град оставя незаличима следа в сърцето ви.
От автоматите за късмет ми се падна пътуване до Британските острови.
Живот и здраве да се случи.
Токио е град на завладяващи контрасти, където традицията и иновацията се сливат,
създавайки преживяване като никое друго. Независимо дали разглеждате древни храмове или се
гмуркате в електрическия нощен живот, енергията на Токио ще ви остави очаровани.
Прегърнете хаоса, насладете се на ароматите и оставете очарованието на Токио да ви очарова.
Това е място, където традицията танцува с модерността и където всеки уличен ъгъл има история за разказване.
Стара японска поговорка гласи: “Не казвай кикко (красиво), преди да видиш Никко!”
Несъмнено това е магията, която носи Япония, това неописуемо спокойствие.
На тези места се отваря празнина във времето, между няколко измерения.
Завинаги остава спомен за това кътче от света, вълшебно, прекрасно, духовно и тайнствено.Светилището Тошогу е един великолепен мемориал.
Разкошно декорираният храмов комплекс се състои от
повече от дузина сгради, разположени в красива гора.
С течение на времето град Нико израства около тези първи религиозни храмове,
просперирайки като свещено място за шинтоистко поклонение на планинския бог.
Върху фриза на конюшнята със свещените коне на Тошогу са изобразени прочутите маймунки.
“Не чувам думите на злото”, “Не виждам делата на злото” и “Не изричам зло”,
изразяващи основни постулати на будистката философия.
Символът на Нико – маймуните-мъдреци.
Веруюто на мъдреците е актуално и в наши дни и то е:
„Недей да слушаш лоши вести, не говори на никого нищо лошо и не поглеждай никого с лошо око”.
Шинтоизкия храм съжителства с будизма, който смята планината за чиста земя.
Светилището Нико Тошогу е дом на над 5100 скулптури,
Целият комплекс впечатлява с разкошна архитектура и дизайн.
Сградите са декорирани с ярки цветове и сложни дърворезби, гарнирани с блестяща позлата.
Червения мост Шинкую.
Смятан е за един от най-красивите мостове в цяла Япония заради неговата семпла
елегантност, контрастираща с живописното ждрело на реката, зелените хълмове и бързата вода.
Светилището Тошогу
Езерото Чузенджи,
Водопадът Кегон е признат за един от „Осемте изгледа“,
който най-добре показва Япония и нейната природа.
https://www.youtube.com/watch?v=H3-v-Abpd3A
Интересна история имат слоновете на тази снимка. Това са т.нар. въображаеми слонове.
Художникът, който ги е нарисувал никога преди това не бил виждал истински слонове
и ги е пресъздал така, както си представял, че изглеждат.
Никко е място за спокойно бягство от градския живот.
Изживяването уелнес /благоденствие/ е резултат от контакт с природата,
което освобождава стреса от ежедневието и балансира тялото и ума.
Светилищата и храмовете на Нико са признати от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.
Специалитетът на Никко в гастрономията е юба, кожата, събрана при варене на соево мляко,
овкусена естествено или изсушена, в различни препарати.
Горещи извори около Никко. Къпането задължително без бански.
Природата около Никко, сякаш е рисувана от въображението на велик художник.
С жена ми и сина ми, всички доволни от видяното и преживяното.
За разлика от Токио, това, което е особено поразително, е колко спокойно,
е тук и колко по-щастливи изглеждат хората, отколкото в столицата.
Всеки етап от нашето пътуване беше като отворена туристическа брошура.
Често се разкъсвахме между желанието да останем на едно място и порива
да открием какво ни очаква в останалата част от маршрута.
КАМАКУРА
Казвам ви. Ако някой от вас планира пътуване до Япония, да знае, че ще бъде претоварен
от гледката на много невероятни и интересни неща. Никоя ваканция не би била достатъчна,
да обхване в цялост забележителностите в тази древна и млада страна.
Камакура е една от древните столици на Япония.
Близостта на Камакура до големите градски райони, го прави популярна дестинация
за уикенда и кратка почивка за жителите на Токио и близката Йокохама.
Красивата природна среда на града и богатото културно наследство
отключиха неговия туристически потенциал.
Заобиколен от три страни от гористи хълмове и разположен на брега,
Камакура предлага повече туристически атракции, отколкото може да се очаква.
Старомоден крайбрежен град с редица фестивали,
Камакура е популярна туристическа дестинация.
Сега, когато мисля за Япония, първия град който идва в спомените ми е Камакура.
Камакура има топъл климат и предлага туристически атракции, подобни на тези в Нара и Киото.
Почти идеалния полукръг на залива в Камакура.
Релаксираща, спокойна Камакура. Какво повече може да се иска от един град.
Япония е страна, която цени нравите и обичаите.
Ежедневният живот на японците е изискана комбинация
от древен японски етикет и нововъведени западни обичаи.
Само няколко дни в среда, пълна с японци,
се разбира колко разнообразни са японският етикет и обичаи.
Тория към будисткият храм Tsurugaoka Hachimangū
символизира прехода и границата между светското и свещеното пространство.
Япония не може да се счита само за държава. Това е цивилизация,
култура, философия на живота и уникален начин за разбиране на света.
Япония привлича, очарова, изненадва и смущава, но никога не се оставя да бъде напълно опитомена.
Изключително ясна гледка към планината Фуджи от плажа на Камакура.
Храма Котокуин с бронзовата статуя на Великия Буда от Камакура с височина от 11.4 м.
втората най-висока бронзова статуя на Буда в Япония.
Komachi Dori
Тази улица е една от най-известните търговски улици в Камакура.
Централната улица е красива, с тротоар по средата на платното.
Камакура е известен с бисквитите, наречени Hatosabure с форма на гълъб
и изненадващо вкусния сладолед от специален сорт картофи.
Храма Hasedera
и градината зад него.
Храмът Хаседера е известен със своята 11-глава статуя на Канон, богинята на милосърдието.
Плажът на града.
и един от посетените ресторанти с италианско име.
Хотел Метрополитен където нощувахме.
Има много причини, поради които Япония е любимото място за ексклузивни пътувания.
Безопасна, удобна и модерна, но благословена с традиции,
които местните пазят с огромна гордост, страната предлага най-доброто от всичко.ПЛАНИНАТА ФУДЖИ – ХАКОНЕ – ОШИНО ХАКАЙ
Планината Фуджи, известна като Фуджи-сан на японски, е емблематичен символ на Япония
и една от най-известните планини в световен мащаб.
Нейната величествена красота, културно и геоложко значение
правят планината Фуджи обект на очарование както за изследователи, така и за туристи.
Фуджи-сан е частна собственост на светилището Fujisan Hongu Sengentaisha от 1609 г.
Националният парк Фуджи-Хаконе-Изу е дом на емблематичната планина Фуджи.
Изолираният и величествен вулканичен връх управлява силуета във всички посоки и е
изиграл значителна роля в оформянето на живота в околния регион.
Планината е естествената душа на Япония от древни времена.
Фуджи-сан е най-високата точка на японските острови – 3776 м.
През целия престой бях изненадан от спокойната атмосфера.
Това е може би основната причина да се чувстваме толкова добре в Япония.
Със своята непреходна красота и геоложко наследство тя е емблематичен
символ пленяващ въображението на японския народ и света като цяло.
Динамично взаимодействие между природа, култура, хармония,
правят Фуджи нещо повече от планина.
Тя е вечна прегръдка, в която се крие същността на самата Япония.
Визуалното и философско наследство на Япония направи нещо химическо с мен.
Бях няколко дни в съвършено непозната земя, която ми говореше на език,
който разпознах.
……………………………………………
ХАКОНЕ
Хаконе, вратата към планината Фуджи е част от националния парк Фуджи-Хаконе-Изу,
известно с горещи извори, природна красота и гледка към езерото Ашиноко.
Хаконе е една от най-популярните дестинации сред японските и международни туристи.
Въпреки че е само на час път от Токио, бях изненадан колко рязък
е контрастът в сравнение с живота в големия град.
Голямата кипяща долина.
Хаконе е един от най-популярните курорти с горещи извори в Япония от векове.
Днес повече от дузина извори осигуряват топла вода за много бани в района.
В аромата на гора, скали и сладък мирис на цветя е сгушен курорта Хаконе.
Това е район, състоящ се от седем села, всяко от които има различна история и уникалност,
съчетано с хармонично преплитане на автентичното японско гостоприемство и природа.
Всичко е духовен процес, доста различен от всяка друга дестинация на Запад.
В основата на японската култура лежи дълбоко вкорененото уважение
към хармонията, уважението и дълбоката връзка с природата.
Тези ценности са очевидни във всеки аспект от японския живот, от щателното
приготвяне на храната до спокойните ритуали на чаените церемонии.
Хаконе може да предложи едно блажено бягство от Токио.
Красиво убежище, заобиколено от нищо друго освен от спокойна,
тишина и нежното шумолене на близката река.
……………………………………………..
ОШИНО ХАКАЙ
Както често се случва в Япония, храмовете и светилищата са
огромни и пълни с кътчета и пролуки за откриване.
Обичам да се изгубвам там и да изследвам всеки коридор, всяко стълбище,
всяка барака, за изненадите, които могат да бъдат открити там, и спокойствието,
което внезапно може да се появи зад ъгъла на сградата.
Ошино хакай е уникално място в район с осем езера.
Те се пълнят с прясно топения сняг от планината Фуджи.
Изворите са обявени за природен паметник в Япония,
свещено място и източник на артистично вдъхновение.
Любителите на природата в Япония, които искат да видят друга страна на Япония,
определено ще бъдат изненадани от красотата на Oshino Hakkai.
Малкото селце Oshino в района на осемте езера.
Kusa-mochi е вид мочи, направено от местно отглеждан пелин от село Oshino.
Шишчета данго, които се пекат на скара и се намазват с домашно приготвен сос.
Между другото, покривите изглеждат малко по-различно от обикновените.
Сградите в Oshino Hakkai са направени с традиционни сламени покриви,
които са често срещан тип в селските райони на Япония.
Традиционна фермерска къща със сламен покрив, в която може да се влезе и
видят различни земеделски инструменти, предмети от бита и самурайски оръжия.
Япония наистина е „Земя на цвят, култура и чар“. Това е земята, където Изтокът и Западът се срещат
в перфектно съгласие, където съвременната култура на Запада, хармонизира с източната цивилизация.
Сякаш от страниците на романи са изплували пластовете от историята за земята и хората, които са живели тук.
за селянин, който копаел за картофи, когато открил люспи от измито злато.
По време на Втората световна война Каназава е избегнал унищожение от
въздушни нападения, затова града е запазен в доста добро състояние.Неоспоримата основна атракция на Каназава е Кенрокуен,
една от „трите най-добри пейзажни градини “.
Тук сякаш природата се отваря и човек попада в друго измерение.
Счита се за една от най-красивите градини в Япония.
Построена и обновявана за период от почти два века.
Градината разполага с разнообразие от цъфтящи дървета,
които й придават различен вид за всеки сезон.
Трудно е да си представим по-красиво зелено пространство.
Има изобилие от чар без граници. Остава да се извлече максимума от него.
Името Кенрокуен буквално означава „Градина на шестте величия“.
Простор, уединение, изкуственост, древност, изобилие от вода и просторни гледки,
са шестте основни атрибута, които съставляват една перфектна градина .
Градината Кенрокуен, в непосредствена близост до историческия замък Каназава.
Замъка Каназава.
Опожаряван няколко пъти през вековете, до днес са оцелели само два склада и портата.
Гарата
Това, че Каназава има толкова добре запазени исторически квартали,
не означава, че е град, останал в миналото. Ж.п. гарата на града е футуристично чудо,
което интегрира традиционна дървена храмова порта със стъкло и стомана.
Съвременните форми на изкуство и архитектура също са неразделна част от града.
Каназава е една от онези тайни, които егоистично искате да запазите за себе си.
С малко туристическите тълпи, Каназава е град, който се надявам никога да не се промени.
Примерни цени на храната из капаните на гарата.
Показаните храни са 1020 йени са 12.20лв.
Един от традиционните занаяти на Каназава е златният лист.
Златото е изковано до дебелина около 1/10 000 от милиметъра, толкова тънко,
че може да се яде без неприятни ефекти или дори нотка на метален вкус.
За по-пикантен вкус може да се опитат вкусните картофени крокети.
Сушито никъде другаде не е толкова вкусно както в Каназава.
Копнея за всяка следващата хапка от него и не мога да се наситя.
Религиозен ритуал из улиците на Каназава.
Успях да се включа и аз.
Случаен запис пред гарата.
Казвам ви хора. След 30год. Япония ще се казва Тойота или Тойотия.
https://www.youtube.com/watch?v=Nd1n99jkMH8
Разходка из Хигаши-Чая, квартала на гейшите.
Къща на гейша в Каназава
Исторически дом на гейша, придружено от чаена церемония.
В Каназава може да вали много дъжд. Местна поговорка гласи
„дори да си забравите кутията за обяд, не забравяйте чадъра си“.
Със страхотен баланс между модерни и традиционни забележителности тук има по нещо за всеки.
Японците имат много специфична връзка с водата и
това е видимо най-вече в малките градчета и села, далеч от големите градове.
-
.
КИОТОПовечето хора обикновено обичат да пътуват, за да могат да видят какъв е останалият свят
и да се докоснат до културата на други места. Киото е едно от тези места.Градът е бил столица на Япония повече от 1000 години.
Осеян е с над 2000 светилища и храмове,
които съдържат 20% от националните съкровища на Япония.
Това горещо място има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Киото ме накара да умра от любопитство да науча,
повече за японската история, изкуство и култура.
Градът се счита за културната столица на Япония с множество будистки храмове и
шинтоистки светилища, създаващи диалог с миналото и предаващи на култура в бъдещето.
Това, което прави Киото специален е усещането за малък град,
с дворци и градини, много от които са включени в списъка на ЮНЕСКО.
Той е запазил традициите и архитектурата си, както в красиво реставрираните улици и храмове.
Централният търговски район Shijo-Dori съперничи на всеки съвременен пазар по света.
Всяко хранене е произведение на изкуството в Киото, известно като Kyo-ryori „кухнята от Киото“
Почти няма кътче в Киото без нещо живописно,
като този кът за релакс,
или този в околностите на храма Toji In.
Съединените щати обмисляли да атакуват Киото с атомна бомба,
но по настояване на военен министър в администрациите на Рузвелт и Труман,
градът е заменен с Нагасаки.
В резултат на това Киото е един от малкото японски градове,
които все още имат изобилие от предвоенни сгради,
като например традиционните градски къщи, манастири и светилища.
Светилището Heian-jingu.
Императорския дворец. Преди да се преместят в Токио през 1869 г.,
императорът на Япония и императорското семейство са живели в Киото.
Богат на традиции, Императорският дворец в Киото запазва вида и атмосферата,
каквито са били по времето на древните императорски династии на Япония.
Посетителите могат да видят двореца и градините,
но в нито една от сградите не може да се влезе.
Детайл от градините на Императорският дворец.
Невероятни гледки към планината Фуджи от Shinkansen.
Замъка Ниджо.
Главната порта.
Детайл от интериора.
Един от най-спиращите дъха храмове е Златния павилион от 14-ти век.
Лъскава златна фасада се отразява красиво в езерото.
Арашияма – приятен, туристически квартал в западните покрайнини на Киото.
През нощта абсолютна тишина и спокойствие.
Разходка из Бамбуковата гора Сагано.
В японската митология съществува вярването за произхода на човека от бамбуково стъбло.
Живописният район Арашияма е една от многото забележителности на Киото.
с безкрайни редици от извисяващ се бамбук до небесата.
Според Фън шуй бамбуковите пръчки притежават свойството да
преобразуват негативната енергия в положителна.
Шумът от листата в гората издават омагьосващ успокояващ звук.
Той е включен в списъка на японското министерство на околната среда, наречен „100 звукови пейзажа“.
Този дълъг коридор предразполага към покой, душевен отдих и умиротворение
е донесъл истинска, световна слава на местността.
Но това не е всичко. Приказното място за релакс е притегателен център и поради звуците,
който вятъра издава преминавайки през гъстия бамбуков лес.
Японците вярват, че бамбуковите насаждения представляват свещена бариера срещу злото.
В непосредствена близост до приказната гора е разположен будисткият храм Тенрю-джи.
А есента в Киото е истинска наслада за очите.
……………………………………………………….
Фушими Инари.
Светилището Фушими Инари,
е важно шинтоистко светилище в южната част на Киото.
Известен е с хилядите си червени порти тории , които се простират в мрежа от пътеки.
Гион – най-известния район в Киото.
Гейшите са обичайна гледка в града.
Гион е един от малкото останали квартали на гейши в Япония.
Канала Ширакава близо до Гион и е пълен с местни ресторанти и барове.
Търговска улица Demachiyanagi,
с разнообразна прясна храна,
готови закуски, дрехи, книги и много други.
Обяда в местен ресторант, беше много впечатляващ. Сина ми се опитваше
да разгадае състава на ястията, но едва успя да обясни точно и подробно.
Черешката на тортата бе менюто с български вина.
Киото често е номиниран за най-доброто място за туризъм в Япония,
заради културата и историята, които хората могат да преживеят и насладят.НАРА
Много хора предпочитат да посетят Япония през пролетта заради
цъфтящите череши и приятното време, но през есента бих ви казал, че е също
толкова впечатляващо. Ярък и цветен, това е сезонът на космически цветя
златни листа, и живописни планински преходи.Нара просто не е като другаде в Япония.
Тъй като светът става все по-натоварен и сложен, не е изненадващо,
че много хора копнеят за бягство към по-простите времена.
Нара, някогашна столица на Япония, е дом на пълен набор от обекти на световното наследство,
включително ценни културни ценности и сгради, статуи на Буда и други желани дестинации.
Нара има над половината от всички скулптури, съхранени като национално съкровище.
Гарата в Нара напомня за Европа.
Въпреки че му липсват морски пейзажи, той е богат на планински фон,
с живописни долини и високи пасища, които правят това място толкова уникално.
Не само това, Нара съдържа лъвския пай от най-старите съкровища.
Малките градове като Нара предоставят автентични преживявания,
където историята и културното наследство са част от ежедневието.
В резултат на това регионът е осеян с много светилища и храмове,
включени в списъка на световното наследство,
които допринасят за славата му на туристическа гореща точка.
Кой е най-добрият сезон за посещение на Нара?
Основният сезон за посещение на Нара е есента.
Пейзажът от есенни листа, смесени със светилища и храмове, е уникална и специална гледка.
А тези, които идват през пролетта, се наслаждават на тази цветова гама:
Прочутата Сакура, цъфтежът на вишните.
Тук е много различно от където и да било другаде в Япония.
В Нара е най-голямата концентрация и наследство от периода,
когато японското изкуство и архитектура са били на върха си.
Храмът Daibutsu-Den е най-големият дървен храм в света.
В много отношения това е символът на Нара и дом на най-големия бронзов Буда в Япония.
Комбинацията от архитектурен блясък и въздействаща атмосфера го превръщат в блокбастър.
Светилището Касуга Тайша.
Есенни цветове в Нара.
………………………………………………………..
Парка на сърните.
Сърните в градините и паркове са запомняща се атракция в Нара.
Излишно е да казвам, че тук е царството на сърните.
Тези легендарни зверове, които се кипрят да изглеждат фотогенични
всъщност се опитват да получат порция сенбей (оризови бисквити).
Сърните, които бродят в парка Нара, са достойни за снимки по всяко време
на годината, но есенните цветове предлагат изключително специален фон.
Дори са увековечени с бронзов паметник.
Център за защита на сърните.
Този център е открит с цел да спасяват и лекуват болни и ранени сърни,
защитава бременните и премахва рогата на сръндаците, за да се предотвратят наранявания.Член на Фондацията за опазване на сърните в Нара ги събира за преглед с пасаж
от петата част на Симфония № 6 на Бетовен „Пасторална“, изсвирена на валдхорна.
Викането на стадата е традиция като никоя друга. Провежда се всяка зима от 1892 г.
Ето звук и картина:
https://www.youtube.com/watch?v=F_TIln8t028Тук моето вдетеняването беше неизбежно.
https://www.youtube.com/watch?v=-NWo_DlOB2MНа младини сърничките сякаш изглеждаха така.
Заслужаващи и незабравими, в Нара са едни от най-ценните спомени от пътуването,
които мнозина отнасят със себе си от Япония. Независимо дали човек търси дигитална
детоксикация или шанс да прегърне носталгията по младостта, Нара е идеална дестинация,
пълна с очарование и ретро чар. Град потънал в история и природа!ОСАКА
С история, обхващаща векове, Осака е циментирала своето място като фар на култура и наследство.
Като третият по големина град в Япония, е доказателство за непоклатимия дух на иновации и креативност.
Осака е компактна дестинация, събираща най-доброто от японската история, изключителна кухня и
модерен лукс в пакет, който се вписва добре в туристически маршрути на Япония.Простиращ се покрай залива и пресечен от реки и канали,
Осака е известен като „градът на водата“.
Осака е втората по големина метрополия в Япония след Токио.
Сградата на нашия хотел просто беше огромно туловище.
Интересното бе, че администрацията беше на 22 етаж, където дори имаше църква.
Тук успях да открия единствения графит в Япония. Сигурен съм, че е дело на чужденец.
Никой японец не би сквернил града си по този грозен начин.
Розовата сграда е дом на индийски олигарх и многобройното му семейство.
Пространството под кръстовището пред хотела е заето от огромен хипермаркет.
Девойка на разходка с верния си приятел телефона.
Радостта от живота.
Замъка в Осака.
Замъка с малко въображение може да изглежда по-скоро като голяма луксозна вила,
отколкото като място, което е било охранявано от самураи и свидетел на кръвопролития.
Обликът, в който днес може да се види този мощен остатък от бурната история на страната,
е резултат главно от реконструкцията, извършена преди двадесет години.
Октоподната скала
Името ѝ произлиза от формата на октопод, която се вижда в долния ляв ъгъл.
Теглото е около 130 тона. Удивителното е, че е донесен тук в епоха,
когато не е съществувала тежка строителна техника.
Umeda Sky е грандиозна висока сграда в Осака.
Известна е още като „новия град Умеда“.
Кръстовище Шинсайбаши – главната търговска зона на града.
Забележете трафика през деня. Виждат се 5-6 коли и толкова. През това време,
японците работят и нямат работа да се размотават по улиците.
Шинсайбаши е прекрасен за разглеждане дори и да не планирате да купувате нещо.
Страхотно място за скитане и убиване на време.
Ōsaka означава „голям хълм“ или „голям склон“.
Осака е основен финансов център на Япония и признат за един
от най- мултикултурните и космополитни градове в Япония.
Според списъка на Forbes за най-скъпите места за живеене в света,
Осака е второто най-скъпо в света след Токио.
Ако Киото е градът на придворното благородство, а Токио градът на самураите,
то Осака е градът на търговската класа.
Мостът Сорихаши, който създава уникално арка над езерото.
Abeno Harukas е най-високият небостъргач в Япония.
Това е страхотно място да се види голям,
японски град в целия му блясък, но в по-човешки мащаби от Токио
Градът е достатъчно голям и достатъчно модерен,
за да даде представа за футуристичното и високотехнологично лице на Япония.
Grand Front Osaka е голям търговски комплекс
Ако има само едно място, което трябва да се посети в Осака, това е Дотомбори!
Най-оживеният и колоритен квартал на Осака.
Канала в Дотомбори.
Namba Yasaka Shrine е приятно бягство от консуматорския хаос на града.
Храм Шитенноджи
Един от най-старите храмове в Япония
Въпреки че сградите на храма са изгаряли няколко пъти през вековете,
те винаги са били внимателно реконструирани, за да отразяват оригиналния дизайн от 6-ти век.
Японските градове като цяло и Осака в частност се променят до неузнаваемост след Втората световна война.
Както се казва тук, те са претърпели „американизация“, изразяваща се преди всичко в появата на множество
небостъргачи – офиси на световни корпорации, в които „живеят“ и работят съвременни самураи и бизнесмени.
Осака със сигурност има всичко, което един турист в Япония иска да види.
Бягащият човек Glico е първата реклама която използва LED технология.
За съжаление по време на Втората световна война Осака е
силно разрушен от бомбардировките, които почти напълно унищожават града.
Трафика малко след 10ч.
Осака не е много далеч от Токио, но характерът на града е съвсем различен.
Има вълнуващ нощен живот, вкусна храна и прями и приятелски настроени хора.
Известният мост Ибису, където жителите на Осака, обичат да си определят срещи.
Обяд след изморителния преход.
https://www.youtube.com/watch?v=G4gA5GJN2-IЯпонската народопсихология се характеризира с деликатен баланс между
запазване на миналото и прегръщане на бъдещето, философия, която им
позволява да се ориентират в бързите промени на съвременния свят,
като същевременно поддържат силно чувство за национална идентичност.МАЦУМОТО – ТАКАЯМА – ШИРАКАВА-ГО
Тръгвайки от големите градове, с Шинкансен, пейзажът минава с висока скорост пред нас.
Страхувах се да затворя очи и да пропусна нещо. Геометрични оризови полета
с интензивно зелено се редуват със заоблени планини, храмове или светилища, заострени върхове,
очарователни села и удивителни гледки към морето.Централна забележителност е замъкът Мацумото, национално съкровище,
което привлича посетители от близо и далеч през цялата година.Замъкът Мацумото е един от най-завършените и красиви сред оригиналните замъци на Япония.
Замъкът е основната атракция на Мацумото и има защо. Може да се похвали
с най-старата крепост в Япония, чиито крепости са оцелели през постфеодалните епохи.
В Мацумото водата от топенето на снега в близките Японски Алпи бавно тече под земята,
извирайки тук и там из града. Има много кладенци, откъдето жителите ползват вода
за своите нужди. Тези кладенци остават преплетени в пейзажа и начина на живот в града.
В Мацумото има около 20 такива обществени кладенци и
още десетки частни кладенци, разпръснати из целия град.
Всеки кладенец, голям или малък, има свой характер, живописни и лесно достъпни.
През по-голямата част от годината от тях блика бистра изворна вода.
Малки съкровища зад всеки ъгъл на улиците.
Естествената изворна вода от тези кладенци е необработена с химикали.
А местната пивоварна използва водата от извора точно пред сградата си, за да вари сакето.
И още нещо впечатляващо. Всяко дърво на улицата има своя биография.
Капаците на шахтите са като арт-инсталация.
Ранна утрин. Вървя по централната улица на града.
Въпреки че няма трафик, колите изчакват зелената вълна.
Изведнъж виждам две девойки разкарват кучета. Едното опика фенера,
а стопанката извади от чантата бутилка вода и грижливо почисти мястото.
Тази внезапна снимка има продължение, което не успях да заснема.
Тя извади суха кърпичка с дъх на лавандула и подсуши намокреното по фенера и тротоара.
Много, много впечатляващо. Нали?
Докато пишех тези редове, чух кучешки лай на улицата. Погледнах през прозореца.
Съседското куче се облекчаваше на калдъръма.
– Кой ще почисти? – попитах съседката.
– Има си хора за тая работа! – отвърна ми невъзмутимо и подмина.
Въздъхнах тежко. Съдбата ме бе хвърлила от едната крайност в другата.
…………………………………………………………….
УАСАБИ
Със зашеметяващи, често девствени пейзажи допълващи картината,
Япония продължава да бъде световен лидер в предоставянето на
посетителите точно това, за което жадуват. Ценни моменти на мир и красота.Фермата Daio Wasabi близо до Мацумото,
е една от най-големите ферми за уасаби в Япония
и популярна туристическа дестинация.
Тази ферма е разположена площ от цели 15 хектара.
А уасаби всъщност е японският хрян,
от чието стъбло се прави зелената паста – подправка за оризовите вкусни рулца суши.
По време на нашите пътувания из архипелага бяхме белязани и от друга двойственост.
Внезапното преминаване от шума и суетата на нервните центрове на мегаполис
към спокойствието на дзен градина или пуста алея е поразителен контраст.
Възможността за мигновено бягство от градската суматоха бе впечатляващо.…………………………………………………………
ТАКАЯМА
Улиците са обградени с традиционни къщи, магазини, ресторанти, пивоварни за саке и кафенета.
Тези три причудливи улици са едни от най-живописните в Япония и ако хипотетично премахнем
няколко електрически проводника и тълпите туристи,
може да си представим как е изглеждала Япония в началото на миналия век.Такаяма е пълен с интересни забележителности.
Това е и вратата към рая за пешеходен туризъм в Японските Алпи.
Разходка по улица Ками Санномачи,
която със своя облик и архитектура ни пренася в една отдавна отминала епоха.
Често е наричан „Малкият Киото“ поради архитектурата си от епохата на Едо
и спиращите дъха реставрации на старинни къщи и светилища,
което го прави любима дестинация сред местните и международните туристи.
Вендинг машини за саке.
Боже мой, чувствах се като в извънземно място,
където мирът и любовта са единственото нещо, което съществува.
Две очарователни такаямки ми грабнаха погледа изведнъж.
Има селски райони, където хората живеят в хармония с природата. Планинските вериги
променят облика си според всеки сезон, а реките са източник на препитание на хората.
Понякога са бурни, друг път кротки, а къщите стоят тихо сред тези сцени.
Япония често се възприема като мост между вековни традиции и оживена модерност.…………………………………………………….
ШИРАКАВА – ГО
Името означава „изграден като ръце в молитва“, тъй като стръмните сламени покриви на
селските къщи приличат на ръцете на будистки монаси, стиснати една в друга в молитва.Историческото село на Shirakawago е под егидата на ЮНЕСКО за световно наследство на Япония.
То притежава спокойна природна красота,
както и уникална архитектура.
Местната икономика е силно доминирана от сезонния туризъм.
Благодарение на приходите от туристите, финансовото състояние на селото се е подобрило значително,
а туристическият трафик се е увеличил още повече, след като селото станало обект на ЮНЕСКО.
Разположени в в подножието на планината Хаку,
селото дълго време е било откъснато от останалия свят.
Това китно планинско селце, с къщи в стил Гашо се превърнало в атракция през последните години.
Село Shirakawa-go е изключителни примери за традиционно селище,
което е идеално адаптирано към околната среда.
Къщите са построени в края на 1600 г. и са проектирани да издържат на тежък сняг,
а големите тавански пространства са осигурявали зони за отглеждане на копринени буби.
Към 1 януари 2019 г. селото има приблизително население от 1630 души.
Японската провинция предлага още едно предимство, автентична природа,
запазено минало и успокояващо дишане, а жителите имат различен подход
към ежедневието си в сравнение с големите градове.ЯПОНСКИ ОСОБЕНОСТИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ
……………………………………………………….
Уникалните японски обичаи, които могат да бъдат едновременно интригуващи и завладяващи.
Отличителните културни практики и навици на Япония допринасят за нейната привлекателност.
Освен споменатите тук неща, Япония предлага множество атракции, които чакат
да бъдат открити. Изследването им с любопитство може да бъде невероятно възнаграждение.Без претенции за изчерпателност, изреждам неща в японския бит и характер,
които за нас може да изглеждат странни, но за японците са съвсем естествени.В Япония има по 1 вендинг автомат на всеки 24 души или около 5 милиона.
Почти половината ципове в света са произведени в Япония.
Таксиметровите шофьори са с еднакви униформи.
Японските пъпеши могат да струват над $200,
а дините са в квадратна форма с цел по-лесен транспорт.
Зърната на японският сорт грозде Ruby Roman са едри колкото сини сливи.
Няма друг сорт в света, който да е толкова голям и червен като Ruby Roman.
Гроздето Ruby Roman е най-скъпото грозде на планетата.
В Япония капаците на шахтите са превърнати в мини произведения на изкуството!
Всеки град има свои артистични капаци, които отразяват местната култура и история.
Изобразяват величествени замъци, митични същества или черешови цветове.
Япония внася над 80% от годишното производство на кафе от Ямайка.
В Япония има „Maid Cafes“ , където сервитьорки, облечени в костюми на камериерки,
действат като слуги и се отнасят към клиентите като господари.
Електрозахранването в населените места е въздушно,
Заради честите земетресения, се отбягват подземните комуникации,
а японският министър на енергетиката публично се извинил
за 10-минутно прекъсване на тока, като се покланял за същото време.
Япония някога е имала най-големия рибен пазар в света.
Първите гейши в Япония са били мъже.
Дори си имат мис Япония, украинката Каролина Шиино.
И стъклена къща, като никъде другаде по света.
Harajuku girls – Момичета Харадзюку са атрактивна част от уличната мода.
Когато се храните в Япония, сърбането на юфка не е грубо и невъзпитано.
Над 80% от земята в Япония е планинска.
Най-старата документирана компания в света е Японска.
Kongo Gumi е специализирана в строителството на храмове и светилища.
Ешима Охаши – този мост създава зашеметяваща оптична илюзия,
наподобяващ почти отвесен път.
Заснет под друг ъгъл, не изглежда чак толкова страшен.
Японските аптеки не приличат на тези в други страни. Те са като тематичен парк с милиони
лекарства, козметика за красота, аксесоари, дрехи, продукти за баня,
здравословна и диетична храна, енергийни напитки, санитарни стоки и др.
Около 1500 земетресения придружени с цунами удрят Япония всяка година.
На по опасните места, японците са предприели мащабни мерки.
Япония държи първото място по сила на паспортите си.
Тя може да се похвали с безвизов достъп до най-много страни в света – 195.
Гражданите на Франция, Германия, Италия и Испания имат безвизов достъп до 194 от
общо 227 дестинации. Южна Корея, Швеция и Финландия имат достъп до 193 локации.
Гражданите на Австрия, Дания, Ирландия и Холандия могат да пътуват без визи до 192 локации.Българският паспорт се нарежда на 13-то място с безвизов достъп до 179 локации.
Най-старият хотел в света „Нишияма Онсен Кеункан“ е основан през 705 г.
и се управлява от едно и също семейство вече 52 поколения.
Onsens или горещите извори играят жизненоважна роля в японската култура
и са известни със своите терапевтични свойства.
В хотелите често пъти се вижда онсен.
Японецът оцелял от Титаник е бил наречен страхливец, защото не умрял с другите пътници.
Всяка година в Япония се използват около 24 милиарда чифта клечки за хранене.
Хотели капсули. Те са евтини и изглеждат доволно футуристични.
Стандартната капсула е модул от фибростъкло, изграден около един размер футон матрак,
с размери приблизително 1,2 метра ширина, два метра дължина и един метър височина.
Емотиконите са японско изобретение.
Уокменът е революционно изобретение на Sony.
Не съществува неквалифициран или срамен труд.
Всичко се върши по най-добрия възможен начин.
В Осака скоростната магистрала Hanshin минава през 5-ия, 6-ия и 7-ия етаж на сградата.
Япония отбелязват 10 октомври като Ден на спорта, като национален празник.
Япония се състои от близо 7000 острова.
За сравнение, Швеция има 267 570 уникални острова.
Най-известното нещо в Япония – планината Фуджи!
Числото четири е избягвано в Япония,
тъй като звучи твърде подобно на японската дума за смърт.
Японските шарани известни като Кои.
Сумото се откроява като една от най-емблематичните и древни традиции в страната.
Престоят в традиционен японски хан или риокан предлага
отличителна комбинация от комфорт и културно потапяне.
Селцето Хирошима, в което бабите на 100 год. въртят бизнес
с пресни клонки от клен за украса на ястия и дома.
Много неща видях, но е трудно да се каже ето това е супер интересно.
Повечето хора са привлечени от образа на Япония, видян предимно в интернет,
но съвсем различно е когато се посети.
Всъщност не зная какво е най-привлекателно в Япония.
На мен всичко ми хареса.
Никой не може да обясни уникалността на тази страна
и защо не е като другите, които познаваме. -
.
ЯПОНСКИ ОСОБЕНОСТИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ
През пролетта хората обичайно си правят пикник под цъфналите вишни.
Японците имат навика да купуват сувенири за приятели, семейство и колеги, когато пътуват.
Радио упражненията, които се излъчват всяка сутрин по телевизията и радиото,
може да се каже, че са истински японски обичай.
Улиците в Япония нямат имена. Откриването на адрес е доста трудно.
Японците се къпят вечер, а не сутрин защото бързат за работа и нямат време.
Японците вярват, че отделната личност е по-маловажна от групата.
Японската култура изглежда изключително уникална за много чужденци.
Хармонията е много важна в Япония. Японските ученици носят официални униформи,
дори по време на случайни екскурзии, защото никой не иска да изглежда различно.
Японската грамотност е най-високата в света – почти 100%.
Японците знаят, че изучаването на техния език е много трудно.
Чужденците, които изучават японски, предизвикват голямо уважение от местните.
В Япония е обичайно да се събуват обувките, преди да се влезе в дома.
Един популярен обичай на Танабата е да напишете желанията си на лист хартия
и да го закачите на бамбуково дърво с надеждата, че желанията ще се сбъднат.
В Япония има много малко имигранти. Около 98% от жителите на страната
са етнически японци.
Като питам преводачката защо, тя се смее и казва:
“Явно никой друг не може да издържи на темпото на работа, освен истински японец”.
А японците са много спретнати. Те се отнасят толкова внимателно към парите,
че почти всички банкноти тук изглеждат като нови.
Японците имат свои стандарти за красота. Смята се за много привлекателно
една жена да има специфични криви зъби.
Ако японец се самоубие, като скочи пред влак, семейството му трябва да плати
обезщетение за закъснението на транспорта, свързано с това събитие.
За да се борят с леда, тротоарите в северните райони на Япония се отопляват.
Явно трябваше да задълбоча знанията си за тази страна,
преди да видя земята на изгряващото слънце със собствените си очи.
В Токио има между 80 000 и 120 000 ресторанта.
Много чужденци са изненадани да видят как едно действие като „благодаря“, „извинение“ и „поздрав“
може да има множество напълно различни значения и колко добре се използват в ежедневието.
Забавно е да се открият интересни обичаи на други страни, всеки с точно название.
Садо – чаена церемония.
Кадо – аранжиране на цветя.
Шодо – калиграфия.
Бонсай – отглеждане на миниатюрни дървета.
а понякога и големи.
Оригами – японското изкуство за сгъване на хартия.
Оджиги – поклонът като основна мярка за вежливост.
Караоке – началото датира около 1971 г. в Кобе, Япония.
Ханами – гледане цъфтежа на вишните.
Кимоно – е японско традиционно облекло, носено от жени.
Офуро – вертикална вана. Човек се потапя до раменете
и затваря с дървен капак, за да се запази водата достатъчно топла.
Хаенио – гмуркачки за перли в крайбрежието на Япония.
Визитките са свещени. Размяната на визитки е много важна част от бизнес живота в Япония.
В Япония няма обичай да се дават бакшиши.
Тъй като няма обичай за даване на бакшиши, няма хора, които да получават бакшиши.
Счита се за грубо да броите полученото ресто пред каса.
Това означава, че клиентът не вярва, че касиерът е дал правилната сума.
Деца, които вървят сами към училището, е обичайна гледка за японците,
но е немислима за чужденците.
Първият роман в света, „Приказката за Генджи“, е написан в Япония през 11-ти век.
А някой автобусни спирки изглеждат доста забавно.
Архитект с чувство за хумор е решил да развесели пътниците.
Доволен съм, че посетих тази страна. Мога само да благодаря на Този
който ме пази и насочва, да избера правилната посока.
Ето тук видях залез над море,
защото у нас има само изгрев над морето, но не и залез
и разбрах, че двата природни феномена удивително си приличат.
СЕЗОННИ ОБИЧАИ И АТРАКЦИИ
ЕСЕН
В Япония всеки сезон има своя красота, обичаи и причини, които го правят специален,
но всеки миг от есента в Япония е едно истинско съкровище.
Пролетта е за цъфтящи череши,
лятото е за туризъм и плажове,
зимата е за празнуване на празници.
а есента за пътешествия.
Най-доброто време за посещение в Япония се счита от средата на октомври до края на ноември.
Сред всички сезони есента носи спираща дъха природна красота.
Удобно време за опознаване на страната.
Есента засенчва пролетта заради многобройните си цветни изкушения.
Разбира се, че една от най-хубавите неща на есента в Япония са цветовете.
Брилянтни червени кленови листа.
Есента трансформира пейзажа с шеметни палитри от червено, жълто и кафяво.
Може би пътят към Рая изглежда така. Не знам, но ми се иска.
Вероятно душите ни отиват точно на такива места.
Така си представям закономерностите на живота.
…………………………………………….
ПРОЛЕТ
Ханами буквално означава „гледане на цветя“,
но обикновено се отнася само до гледане на черешов цвят.Започвайки към края на март и продължавайки до началото на май,
в цялата страна цъфтят вишни – сакура, както и сливи – уме.
Сакура е японският термин за цъфтеж на черешови дървета.
Черешовите дървета се различават от другите черешови дървета.
Основната разлика е, че черешовите дървета не дават плодове.
Вместо това всяка пролет те цъфтят с красиви розови или бели цветя.
Черешовите дървета са икона на Япония.
За съжаление цъфтят само за седмица или две.
Цветята символизират късмета, любовта и пролетта.
Япония не е единственото място, където можете да се видят тези красиви черешови дървета,
но другаде не са така обожествяване както в страната на изгряващото слънце.
Черешовите цветове също са особено красиви в комбинация със замък, храм или светилище.
По същото време цъфтят ирисите, които бележат началото на лятото.
Парти по време на ханами.
Всичко на този свят има тъжен край.
……………………………………………
КОМОРЕБИ
Японска, непреводима дума, която отразява ефекта на
слънчевата светлина, струяща през листата на дърветата.
Танц между сянка и светлина, на който всички можем да се насладим.
Не е нужно да сме в идеалната гора, за да видим ефекта комореби.
Само едно дърво и малко слънце през облаците ще свършат работа.
Дори посещение в парка върши работа.
В японската култура комореби е повече от просто визуално преживяване.
То има дълбоко емоционално и естетическо значение.
Японците ценят дълбоко фините и мимолетни моменти на природата,
което се отразява в техния език и културни практики.
Комореби нагледно подчертава японския културен акцент човек-природа.
………………………………………
ШИНРИН-ЙОКУ
Физиологично и психологическо упражнение,
всъщност е „горско къпане“ или „поемане на горската атмосфера“.
Японците бързо прегърнаха тази форма на екотерапия.
Звуците на гората, ароматът на дърветата, слънчевата светлина,
играеща през листата, свежият, чист въздух – тези неща дават усещане за комфорт.
Шинрин-йоку е като мост. Преодолява пропастта между нас и естествения свят.
Това е просто пребиваване в природата, свързване с нея
чрез нашите сетива за зрение, слух, вкус, обоняние и осезание.
Японците се кълнат в естествените лечебни способности на гората,
като често посвещават много време на природата,
когато са засегнати от различни физически и психически заболявания.
Японците отдавна ценят красотата на природата и сезонните промени.
Това е дълбоко уважение към естетиката и хармонията между човека и природата.
Разходките в природата, особено сред падащи листа, се считат за медитативно преживяване,
което помага за намаляване на стреса и насърчава вътрешния мир.……………………………………………
МОМИДЖИГАРИ
Есента е един от най-очарователните сезони на годината,
особено в Япония, където природата е пъстро шоу и празник за сетивата.В рамките на този празник на природната красота се откроява традиция,
наречена момиджигари, което буквално означава „лов на есенни листа“.
Ловът на листа е много важна традиция в Япония и се смята за време за размисъл
и медитация върху преходния характер на живота.
Това е и момент за наслада от красотата на природата и есенния сезон.
Около 70% от страната е покрита с гори, така че не е трудно
да се намери място за лов на есенни листа.
Момиджигари е преживяване, което надхвърля простото наблюдение на листата,
а потапяне дълбоко в душата на природата. Момиджигари отразява будистките
и конфуцианските идеи за преходността на живота и красотата на момента.
Момиджигари ни напомня колко е важно да ценим всеки момент и да намираме
красотата в непостоянното.Не може да се пътува до Япония и опита момиджигари там?
Насладата от това шоу сред природните пейзажи е навсякъде около нас.
В някои части на страната се практикува и разновидност на момиджигари,
при която японците отиват до морския бряг,
за да наблюдават как високите треви си сменят цветовете.
Има специални места за наблюдение на есенните листа.
Японския клен се нарича ацер и дори има марка компютри със същото име.
……………………………………….
Шибазакура
От средата на април до края на май, розов мъх или флокс, цъфти близо до петте езера Фуджи.
Цъфтежът на този необичаен мъх, който цъфти едновременно е хипнотизиращото цветно
изложение на открито, истинска експлозия от багри на едно място.
Флокса всъщност е родом от Северна Америка и често се нарича,
„череши за морава“ поради сходния му вид с черешовите цветове.
Този мъх е малко почвено растение, произхождащо от Съединените щати.
Зашеметяващ фестивал на цветове, в подножието на планината Фуджи.
Розовия цвят е невероятен контраст с извисяващата се, покрита със сняг планина Фуджи.
…………………………………………..
Глициния
Вълшебно пътешествие, което изобразява жизнения цикъл на едно цвете.
Глицинията е сред най-обичаните цветя в Япония.
Цъфтежът е почти толкова популярен в Япония, колкото и емблематичната Сакура.
Те се наричат фуджи на японски, като планината Фуджи,
но за разлика от планината, се произнася чрез ударение на втората сричка.
Цветната гама включва сини, бели и розови глицинии.
Глициниите обикновено са в пълен разцвет в началото на май.
Цъфтежа им създава пълно усещане за пролет.
Вечер осветените глицинии създават сцени, подобни на сънища.
Японска глициния се увива по посока на часовниковата стрелка,
Китайска глициния се увива обратно на часовниковата стрелка.
Някой съцветия достигат дължина до 1.30 м.
………………………………………………
МУРАЯ
Наречено е “цветето на японските императори”, тъй като освен прекрасния аромат на малките,
бели цветчета притежава и много лечебни свойства. От листата и цветовете й се приготвя отвара,
която лекува сърдечно-съдови и нервни заболявания, укрепва имунната система,
а от чудния аромат човек чувства прилив на енергия.
Дървото от градината на императора можело да радва очите само на избраните велики вождове,
монарси, пълководци от далечното минало преди походи и сражения. Имало поверие,
че това растение отблъсква стрелите от мишената, предпазва от удари и наранявания с хладно оръжие.
В по-късно време легендарните разузнавачи го употребявали преди изпълнение на свръхсекретни задачи и
опасни операции. Учените смятали, че така се получавал взрив на интелекта и на скритите способности на човека.
Източна легенда гласи, че мураята се отглеждала от японските императори в обстановка на
строга секретност. И ако някой се осмелявал сам да я отглежда, веднага му отсичали главата.
Дори любимият императорски градинар, един от родоначалниците на икебаната,
бил наказан за такава дързост. Владетелят смятал, че растението може да радва само избраните.
В това растение всичко е лечебно. Плодовете му може да се вземат (само 3-4 пъти на ден) за профилактика
на преждевременното стареене и изтощаване на организма, а също и за облекчаване на сърдечни спазми.
Отвара 4-5 листа на чаша вряла вода при различни заболявания на носоглътката облекчава гърлото
в зависимост от състоянието през три часа или три пъти на ден. Тя е полезна и за сърцето.
Мураята е близка роднина на лимона.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести.
Благоуханието на цветовете й доказано облекчава състоянието на страдащите.
Отдавна имам това растение и потвърждавам, че описаните качества са верни.ЯПОНСКИ ОСОБЕНОСТИ В НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ
…………………………………………..
ЯПОНСКИТЕ ЖИЛИЩА
Както се казва в японската поговорка, „човек се нуждае само от половин татами,
когато е буден, но от пълно татами, когато спи“.
Татами е дебела постелка, направена от тръстика, която расте във влажни зони.
Едно татами е с дължина около 1,8 м, ширина.Определяйки минималното пространство, необходимо в една къща, поговорката
отразява японското виждане, че ненужният лукс трябва да бъде премахнат от жилищното.
Жилищата в Япония включват модерни и традиционни стилове.
Два модела на жилища са преобладаващи в съвременна Япония,
са еднофамилна самостоятелна къща,
или сграда с множество апартаменти.
Необичайна характеристика на японските жилища е, че се предполага, че къщите
имат ограничен живот и често се събарят и възстановяват след няколко десетилетия,
обикновено двадесет години за дървени сгради и тридесет години за бетонни сгради.
Ремонтирането на къщи, е сравнително необичайна практика в Япония.
Традиционната японска къща няма предназначение за всяка стая, освен входната зона
кухнята, банята и тоалетната. Всяка стая може да бъде хол, трапезария, кабинет или спалня.
Японските домове обикновено са ориентирани север-юг, като основните стаи
са обърнати на юг, за да се увеличи максимално слънчевата светлина.
Японски архитекти са разработили технология, която намалява щетите
от земетресения и природни бедствия, което се случва често в Япония.
За да намалят треперенето на сградите,
архитектите изолират основите на сградите от земята.
Повечето сгради в Япония, както преди, така и днес, трябва да издържат на
силни тайфуни, случайни цунамита и земетресения.
…………………………………………..Пазарът на жилища в Япония е смесица от традиции и иновации,
оформени от неговата география, култура и развиваща се икономика.Малкият апартамент се състои от 1 спалня, напълно оборудван кухненски бокс и 1 баня.
Старите сгради с малки апартаменти се наричат apato,
докато модерните сгради с по-големи апартаменти се наричат маншон.
Локацията и възрастта на сградата и големината и местоположението
на апартамента са основните фактори, които определят цената.
Апартамент 34 кв.м. в Осака средна цена 24 000 000 йени – 285 175 лева.
Средностатистически квалифициран офис служител ще трябва да работи 15 години,
за да си позволи апартамент с площ от 60 кв. м в центъра на Токио.
По местни стандарти, апартамент за 2 души от 10 квадрата се счита
за пълноценно жилище. Нормата за площ на човек е 5-8 м.
Средната стойност на жилище в Токио вече е 503 000 USD.
В Япония може да се купи къща или земя дори с туристическа виза
и да имате пълни права на собственост. Китайските предприемачи настъпват
към пазара за недвижими имоти в Япония. Те са 10% от чуждестранните
инвеститори, закупили жилища в страната. Богатите китайци, на които им е
омръзнало от ограниченията в родината, се местят в Япония.…………………………………………..
СМЕСЕНИТЕ МАГАЗИНИ
Конбини се наричат малките смесени магазини.
Повече от 50 000 смесени магазина има Япония.
Отворени са 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. В тях се продават всички видове топли
и студени напитки, теглене на пари, безплатен Wi-Fi мрежа, плащане на сметки за телефон,
ток, вода и застраховка. Те си партнират с куриерски компании, предлагайки доставка на пратки.Смесените магазини продават предимно храна, широка гама от обяди, закуски и сладкиши.
………………………………………………..
Храните, които опитах:
Bento са японски пакетирани обяди. Хиляди разновидности.
Класическото японско бенто включва ориз, риба на скара и мариновани зеленчуци.
Tamagoyaki е подсладен омлет.
Nikuman са задушени кифлички, пълни със смляно свинско месо, гъби и зеле.
Удивително вкусно ястие. Най-често си поръчвах от него.
Anpan е сладка кифличка с пълнеж от червен боб.
Gyudon е говеждо с лук, които се задушават в сладък сос и се сервират върху ориз.
Soba е японска юфка от елда. Сервира се гореща или студена заедно със сос за потапяне.
Dorayaki е паста от червен боб между две палачинки.
Melonpan е емблематичен японски хляб с пухкав център и бисквитен връх.
Натто е традиционна японска храна, от варени соеви зърна, които са ферментирали.
Има подобна на слуз, жилава и лепкава текстура със силна остра миризма.
След първата хапка се отказах да продължа.
Смесените магазинчета се оказаха идеалното място за утринното ми кафе.
FamilyMart са смесените магазинчета, които най-често посещавах.
Качеството на продуктите, продавани в магазините в Япония е умопомрачително.
Вече опитал продукцията на японските смесени магазини, в мен се породи гореща мечта
такива изкушения да се отворят и в нашата страна.…………………………………………………….
Големите супермаркети.
Какво да очакваме в японски супермаркет?
Изобилие от невероятни готови ястия.
В японски супермаркет е забавна и вкусна възможност
да се види от първа ръка местния живот в Япония.
В повечето супермаркети има впечатляващ набор от бенто,
суши, пържоли за хамбургер, прясно изпържена темпура и много други.
Избирах бенто на случаен принцип, но всички блюда бяха уникално вкусни.
Говорейки за цена, японските супермаркети като цяло са на разумни цени.
Супермаркети започват да намалят непродадените си артикули за обяд около 14:00 часа,
а другите готови храни от около 19:00 часа.
Отстъпките започват от скромните 10 до 20 процента,
но прогресивно се увеличават до затварянето и може да достигнат до 50 до 70 процента.
Посещението на супермаркет по-късно вечерта, предлага изкушения на ниска цена.
Много бенто са значително по-евтини, така че може да се вземе евтина храна.
За скромните 4-5 лв. става една обилна вечеря.
Абсолютно във всеки магазин се продаваше българското кисело мляко.
Опитах го. Нямаше голяма разлика от оригинала.
Качеството на готовите ястия в японските супермаркети е високо и има голямо разнообразие.
Храната е вкусна и евтина.
Освен хранителни продукти, се предлагат инструменти и хоби техника.
Циркуляра Макита струва 166 лв.
Винтоверта е с цена 96лв.
Фантастични във всяко едно отношение.
……………………………………………
ЯПОНСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ
Четирите големи острова на Япония – Хоншу, Хокайдо , Кюшу и Шикоку
са покрити от широка и надеждна мрежа от железопътни линии.Японските влакове са едни от най-точните в света.
В цяла Япония има 30 625 км железопътни линии
и те превозват повече от 9 милиарда пътници годишно.
В Япония се намират 46 от 50-те най-натоварени гари в света.
Влакът на Toreyu Tsubasa е оборудван с вани за релакс на крака след тежкия работен ден.
Този ретро влак е за хора с носталгични чувства към миналото.
Средното закъснение на влаковете в цялата страна е 18 сек.
Ако влак закъснее, електронното табло за обяви на перона ще покаже
закъснението, а персоналът на гарата незабавно ще се извини.
Носталгия. И тези влакове вероятно са стигали точно навреме.
Почистващият екип на Шинкансен има само 7 минути, за да подготви влака.
След това се покланят в знак на уважение към пътниците, които ще се качат.
Влаковете имат 12-минутно обръщане, включително време за слизане и качване на пътниците,
оставяйки само „чудотворните“ седем минути за чистачите да си свършат работата.
Железопътната система в Япония е толкова добре развита,
че където и да планирате да отидете – има влак, който отвежда там.
Shinkansen се движат по отделни релси и платформи,
тъй като тяхното междурелсие е напълно различно от останалите.
Туристическият влак Котацу е доста малък, само два вагона с разположени 12 маси всяка с 4 места.
Интериорът е с дървен дизайн в стар стил, за да наподобява уюта на стар японски селски дом.
Сервират се напитки и храна на борда срещу малка такса.
Шинкансена който пристигна на гарата в точната секунда.
Беше удоволствие да пътувам от Каназава за Киото.
Грижа за комфорта на пътниците.
https://www.youtube.com/watch?v=XPYLvBxFmWI……………………………………………
ПРОШКАТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ
Япония е единствената страна, претърпяла атомни бомбардировки.
Този факт не се споменава в техните учебниците по история.
Изтъква се версия, че някой хвърлил бомби над Хирошима и Нагазаки, но кой е направил това,
все още не е ясно. Японците предпочитат да забравят този период от миналото и да гледат напред в бъдещето.
…………………………………………………
Курилските острови
Близо 80 год. след приключването на Втората световна война Курилските острови са собственост на Русия.
Принадлежността им към Русия се оспорва от Япония.
Москва и Токио нееднократно са водили разговори за съдбата на тези острови,
но до момента така и не намират приемливо и за двете страни решение.
Ето защо след втората световна война до днес не са подписали официално мирен договор.Горещия плаж в подножието на вулкана на Менделеев.
Температурата му е толкова висока, че лесно можете да си изпържите омлет или да си изпечете морски дарове.
Едно от най-красивите места на острова това е глифът на Головински – дълга отвесна стена.
Тази стена от слоести седиментни скали отразява историята на острова от над 2 милиона години.
……………………………………………………
Признателните японци
Невероятен жест на уважение към България демонстрираха в японския град Мураяма.
Там е издигнат паметник в чест на олимпийските шампионки от българския ансамбъл
по художествена гимнастика. Изборът на място не е случаен – ансамбълът се готвеше
именно Мураяма за участието си на игрите в Токио.
……………………………………………………
Феномена „хайко“!
Хайку е поетичен жанр, който обаче не може да се впише съвсем в дефиницията за поезия,
тъй като при него отсъстват някои основни нейни характеристики,
но отразява живота в неговото неспирно движение и дълбока илюзорност.Под зимното слънце
язди на кон
мойта премръзнала сянка.Не плачете цикади.
Няма любов без раздяла
дори при звездите….Снегът се стопи.
Отново са приятели
водата и ледът.Страната на изгряващото слънце е източник на фантазии,
колкото двусмислени, толкова и противоречиви.ЯПОНСКИ ОСОБЕНОСТИ В НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯЯПОНСКИТЕ АВТОМОБИЛИ
Японските марки автомобили са популярни по целия свят, благодарение
на репутацията си на висококачествени, достъпни и ефективни автомобили.
Японските марки включват Toyota, Honda, Nissan, Mazda, Subaru, Mitsubishi, Suzuki, Isuzu и Daihatsu.
Всички коли в Япония са не по-стари от 5 години.Toyota несъмнено е най-популярната марка автомобили, следвана от Honda, Subaru и Nissan.
Успехът на Toyota може да се дължи на фокуса й върху качеството, иновациите и
удовлетвореността на клиентите, а популярността й сред купувачите на автомобили
по целия свят е доказателство за ангажимента на компанията към високи постижения.Луксозните марки коли.
Lexus – Тойота
Всеки път, когато видим Toyota Alphard на пътя, погледа веднага гравитира към масивната й решетка.
Тази невероятно голяма муцуна се превърна в една от определящите характеристики на автомобила.
Може би единственото друго превозно средство, което може да съвпадне със смелия външен
вид на Alphard, е Lexus LM, включващ една от най-големите вретеновидни решетки до момента.
Toyota Vellfire
Акура – луксозната марка на Honda Motor Company.
Infiniti – луксозната марка на Nissan.
Направи ми впечатление, че в японските градове, няма паркирани коли
по улици, тротоари, градинки и други места.
Ето защо всички коли са в гаражите:
При регистрация властите искат, удостоверение за място за паркиране.
Едно парко място струва около $500 на месец,…………………………………………………….
Какво е Kei Car?
Размерът има значение
Японците имат слабост към автомобили, наподобяващи кутии за обувки.
Kei cars са най-яките японски джобни чудовища. Япония е автомобилният еквивалент на островите Галапагос,
изолирана среда, чиито уникални условия са породили някои наистина странни и прекрасни същества.Терминът „Kei car“ произлиза от японската дума „keijidōsha“, която се превежда като „лек автомобил“.
Въпреки малкия си размер, колите Kei са доста просторни отвътре.Много модели са проектирани за пестене на място, като сгъваеми седалки и плъзгащи се врати,
които могат да използват максимално наличното вътрешно пространство.
Освен това много автомобили Kei са оборудвани
с модерни функции, като сензорни дисплеи, климатичен контрол и разширени функции
за безопасност като предупреждение за напускане на лентата и автоматично аварийно спиране.
Най-нетрадиционното превозно средство от класа kei, произвеждано днес.
Daihatsu Hijet Deck Van
Наистина, това са най-малките коли, микробуси и камиони, които могат да се видят в Япония.
С нарастването на екологичното съзнание, kei cars се харесват на екосъзнателните потребители,
които търсят икономични алтернативи на традиционните превозни средства.
Всички коли в Япония изглеждат чисто нови. Японците са склонни да поддържат и
почистват колите си доста добре защото се смята, че е недостойно да се возят в мръсна кола.
Познати още като градски автомобили, колите Kei като клас са регулирани спрямо
конкретен размер на превозното средство, работен обем на двигателя и мощност.
Кой ги прави?
В момента всички автомобилни производители масово произвеждат автомобили Kei в Япония.
Произведена от Nissan и Mitsubishi най-купуваната кола се нарича Sakura и струва 13 000 $.
Малката четириколка е дълга 3.35 и достига максимална скорост 130 км/ч.
Има пробег от 180 км с едно зареждане на батерията.
Имат си всичко. Светодиодни светлини, автоматична скоростна кутия, електрически
плъзгащи се врати, всички функции за безопасност, сателитна навигация с голям екран.
Много хора виждат тези автомобили като маломерни, понякога дори карикатурни
(аз предпочитам „сладки“), те се вписват идеално в начина, по който японците
виждат транспорта като средство за постигане на цел, тоест евтин и надежден.
Малкият им размер ги прави лесни за паркиране, а държавата прави доста отстъпки.
Затова „kei car“ просто не се притесняват да бъдат основна част
от конюшнята на всеки японец.
Според японското законодателство, автомобилите от сегмент „Кей” трябва да имат двигател
с обем до 660 см3, дължина до 3400 мм, широчина 1480 мм и височина до 2000 мм.
По отношение на продажбите Daihatsu е безспорен лидер в сегмента.
Притежателите на Kei автомобил плащат по-ниски данъци
за автомобила и имат по-евтина застраховка.
Разнообразието на модели с предназначение е впечатляващо.
Защо пазарът на автомобили в Япония кара хората често да купуват нови коли?
Вероятно е от любов към новите неща и преследване на най-новите технологии.
Кей-колите заемат 40% от пазара на нови автомобили.
Те не трябва и да доказват, че имат подсигурено място за паркиране,
нещо което в Япония важи за закупуване на всеки друг автомобил.
Докато големите превозни средства царуват в продължение на десетилетия в други страни,
японските кей коли са формирали гръбнака на местния и националния транспорт
Добро утро на Кири, малката японска пожарна кола, способна да носи 1 тон вода.
Тези мини автомобили, със своя компактен размер и ефективност, завладяха сърцата
на японските потребители и бързо се превърнаха в предпочитан избор пред конвенционалните автомобили.
Универсалността на камионите Kei също допринесоха за нарастващата им популярност,
особено в търговския сектор. Освен това непрекъснатите иновации в японските
Kei Cars ги направиха технологично напреднали и екологични.
С поглед към бъдещето е ясно, че тенденцията Kei Car ще продължи да доминира на японския
пазар на микро автомобили. Освен това, всички тези превозни средства имат впечатляващ дизайн,
който ни кара да спрем и да се взираме с предизвикателна усмивка на лицето.
С техните устойчиви ползи и рентабилност, не е чудно, че феноменът Kei Car
не показва признаци на забавяне. Светло бъдеще за кей-автомобилите? Така мисля!
В заключение, възходът на Kei Car в Япония не е нищо друго освен революционен.
Всички таксита са еднакви, специална изработка на Тойота.
Японските таксита обикновено са много чисти, нивото на обслужване е високо, както и цените.
Шофьорите не се възползват от клиентите си и тарифите се изчисляват в текущи метри.
Вечната кола Toyota Crown Comfort, спечелила име на кола за дълъг живот.
В Япония всички паркират назад. Не, това не е необходимост, а просто обичай.
Автомобилната индустрия в Япония е една от най-големите в света.
Toyota, Honda и Nissan са трите най-големи японски производители на автомобили
и са известни с производството на надеждни, ефективни и издръжливи автомобили.Всяка година страната изнася над милион използвани превозни средства в различни части на света.
Само през 2022 г. Япония е изнесла около 1,3 милиона употребявани коли в Африка, Азия, Океания,
Нова Зеландия, Кения, Бангладеш и Пакистан. Това е индустрия за милиарди долари, която е от
решаващо значение за икономиката на Япония.Нагледно от центъра на Осака:
https://www.youtube.com/watch?v=QGo0TUrtcWE…………………………………………………..
КАКВО МЕ СВЪРЗВА С ЯПОНИЯ
От известно време, имам връзка с палава японка.
Ето я белоснежната ми фръцла, с дръпнати очи и дързост на гимназистка.
Момичето с екзотична пищност.
Първи мигове след запознанството ни.
https://www.youtube.com/watch?v=9KZAPcSUrZwЕдин ден казвам на жена ми:
– Ако бях по-млад щях да се оженя за нея!
Тя се изсмя:
– Едва ли ще издържи колкото мен 45 години!
Усмихнах се доволно.
–Еее! Фантазиите на стари години, понижават кръвната захар.………………………………………………..
ЧАЙ И ГЕЙШИ
Чаената церемония, синхронът на очи, ръце, всеки звук и всеки жест ни отвежда в един
вълшебен свят. Не разбирам нито дума, но усещам силата на душевността.
Това е очевидна и дълбока разлика между източните и западните култури.Гион е най-известният квартал на гейшите в Киото.
Скитайки се из квартала се оказвам пленен от безпроблемното съчетание на история и модерност.
Гион не е просто обиколка, а прочувствено изследване на култура,
която цени корените си, като същевременно прегръща бъдещето.
Историческите улици на Гион предлагат перфектната комбинация от чар на
стария свят и модерна привлекателност, обвити в деликатната сложност на японската традиция.
Гион е като да се върне времето назад, съчетано с жизнено минало и нова жива култура.
Атмосферата е почти сюрреалистична, съчетаваща естетическа красота с чувство на
благоговение към историята предлагайки уникално съпоставяне, което привлича всички сетива.
Гион е пълен с магазини, ресторанти и чайни, в разнообразие за всеки вкус и джоб.
Кварталът е построен, за да посрещне нуждите на пътниците и посетителите
на светилищата. В крайна сметка той се превръща в един от най-ексклузивните
и добре известни квартали на гейшите в цяла Япония.
Гейшите в Киото не наричат себе си гейша, вместо това използват местния термин „гейко“ .
Докато терминът гейша означава „художник“ или „човек на изкуството“,
по-директният термин гейко означава по същество „жена на изкуството“.
В момента има 70 гейши и 30 майко (чираци гейши), които работят в 60 чайни в Гион.
Мостът Тацуми е най-известният мост за международната публика, от филма „Мемоарите на една гейша“.
Въпреки че е със скромен дизайн, наследството му не може да бъде забравено.
………………………………………………..
Чаена церемония
Чаят е въведен в Япония през 8 век от Китай и се е пиел като лечебна напитка
главно сред свещениците и висшата класа. Японската чаена церемония е приготвяне,
сервиране и пиене на чай по ритуален и церемониален начин, който се използва за
насърчаване на благополучието, вниманието и хармонията.Целта на японската чаена церемония е да се създаде връзка
между домакина и госта и също така да се постигне вътрешен мир.
Чайната церемония е много важна културна дейност,
която комбинира тишина, уважение и символично пречистване като цяло.
Благодарение на романи и филми, като Мемоарите на една гейша,
японската чайна церемония се свързва с грацията и изтънчеността на гейшата.
Туристическите дестинации в Киото са известни с това,
че предлагат чаени церемонии с домакин гейша.
В чаената церемония се използват смлени листа от зелен чай матча.
Цветът е зелен, тъй като чаените листа не са печени или ферментирали.
Чайната церемония най-вече представлява духовно свързване между домакина и госта.
Чайните церемонии могат да продължат от 45 минути до 4 часа
за по-официални обстановки, където обикновено се сервират ястия.
Всичко е ритуал, от поздравяването до обслужването.
Прецизност и грижа са вплетени във всичко.
Нагледно:
Има нещо специално в Япония, което привлича. Не знам какво е, защото
този чар е различен за всеки. Възможно е красотата и простотата на японската
култура да са тези, които карат да жадуваме за незабравимо приключение из Япония.
