Понастоящем не се наблюдава изменение на обстановката, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток, заявиха от МОСВ. Очаква се щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, да бъдат сериозни в засегнатия район. Не се очаква българското Черноморие да бъде засегнато.
По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ все още не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.
Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ представи на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември 2024 г. включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник.
Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока Север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.

„Резултатът и от модела на НИМХ е сходен – в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на Север в Азовско море“, коментира Васко Гълъбов от НИМХ.
По-долу може да бъде видян и резултат от симулация на НИМХ за период от 24 денонощия, направена не при реалния разлив, а при предположение, че петролът се е излял в Черно море, южно от Керченския пролив. Понеже периодът е по-дълъг от този, за който са налични прогнози на вятър и други метеорологични параметри, са използвани средни стойности за декември – януари на ветрове и течения. При този вариант симулацията не е прогноза, а възможен най-лош сценарий. Както се вижда, в този сценарий няма пренос на замърсител западно от полуостров Крим в период от 24 часа след инцидента. За значително по-дълги периоди следва и да се има предвид, че петролът ще претърпи физикохимични изменения в резултат на контакта с водата (т.нар. деградация), която с времето води до потъването му.
Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3 да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.
Междувременно, според доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, прогнозата за теченията в Черно море остава непроменена – преобладаващият пренос продължава да бъде насочен на Североизток и е със скорост около 60 см/с. Постъпила информация от независимия новинарски сайт maritime.bg сочи, че замърсяването е достигнало черноморския курорт Анапа в Краснодарска област.
Отслабване на вятъра се очаква на 19 декември, което ще доведе до намаляване на скоростта на теченията.
Това са прогнозите към момента.