Водата е в основата на живота на нашата планета, но какво ще стане, ако един ден тя стане твърде малко? Въпреки че Земята е покрита със 70 % вода, само 1% от нея е годна за пиене. По-голямата част от прясната вода е замръзнала в ледниците и айсбергите, което затруднява нейното използване. Останалите реки, езера и подземни източници трябва да задоволяват нуждите на повече от 8 милиарда души, но този ресурс става все по-скъп с всеки изминал ден. Сега проблемът с недостига на вода тревожи дори развитите страни, в които наличието ѝ изглеждаше неограничено. Кога недостигът на вода на Земята ще достигне критичната си точка?
Защо прясната вода на Земята свършва
Според How Stuff Works недостигът на питейна вода на Земята вече не е проблем, който засяга само отдалечените краища на света. Това е глобално предизвикателство, което засяга всяко кътче на Земята.
Сушите и наводненията
Голям брой подземни ресурси се изчерпват по-бързо, отколкото природата може да ги възстанови. Кладенците и изворите пресъхват, а прекомерната употреба на вода за селското стопанство и промишлеността задълбочава проблема. Климатичното затопляне води до засушаване в някои региони и до тежки наводнения в други. Сушите намаляват количеството на наличната питейна вода, а наводненията, напротив, я замърсяват. Ледниците, които отдавна са надежден източник на прясна вода, се топят с невероятна скорост, което ги изтощава – разтопената вода се смесва със солена.
Замърсяването на водата
Реките, езерата и подпочвените източници се замърсяват с химични вещества от фабрики, селскостопански торове и битови отпадъци. Дори пластмасата, която попада във водните басейни, се разпада на микрочастици, превръщайки водата в опасен за здравето коктейл. С развитието на промишлеността става все по-трудно да се намери наистина чиста вода.
Увеличаването на населението
През 2022 г. населението на света достигна 8 милиарда души. Колкото повече хора има на планетата, толкова повече вода е необходима за хранене, пиене, обитаване и производство. Урбанизацията унищожава естествените екосистеми, които в миналото са помагали за опазването на водните ресурси, а бързото развитие на инфраструктурата невинаги отчита необходимостта от пестене на вода. Всеки ден светът губи милиарди литри вода поради течове от тръби, неефективни напоителни системи и прекомерна консумация. Като добавим към това и нерационалното използване на водата в дома, картината става още по-тревожна.
Кога на Земята вече няма да има питейна вода
Прогнозите за питейната вода са много тревожни. Днес повече от два милиарда души на планетата нямат достъп до чиста вода в домовете си. Тази цифра, регистрирана през 2018 г., продължава да се увеличава. В доклад на ООН се посочва, че до 2030 г. човечеството трябва да успее да осигури безопасна вода за всички, но тази цел едва ли ще бъде постигната. До 2050 г. половината от населението на света може да остане без свободен достъп до питейна вода.
Според друго проучване и в момента 55% от населението на света изпитва недостиг на чиста вода поне един месец в годината. До края на века, през 2100 г., този процент може да нарасне до 66%. Проблемът е особено остър в развиващите се страни, особено в Африка на юг от Сахара. Проблемът се задълбочава не само от недостига на вода, но и от нейното лошо качество: замърсяването на водните басейни прави неизползваеми дори и останалите запаси.
Ако потреблението на вода и замърсяването не бъдат намалени, ситуацията може да стане катастрофална. Недостигът на вода ще се отрази не само на човешкото здраве, но и на производството на храни, устойчивостта на екосистемите и световната икономика. В подобна ситуация най-тежко ще бъдат засегнати най-бедните слоеве от населението, които вече са изправени пред невъзможността да посрещнат основните си нужди.
Песимистичните прогнози сочат, че човечеството може да се изправи пред глобална водна катастрофа още през този век. Тя обаче може да бъде избегната, ако се положат значителни усилия за намаляване на замърсяването, рационалното използване на водата и разработването на нови технологии за нейното пречистване и опазване.
Технологии за пречистване на водата
В регионите, където има недостиг на прясна вода, вече се използват методи за пречистване на морската вода за питейни нужди. Основният метод е опресняването – процесът на отстраняване на солите и примесите от водата.
Обратна осмоза на водата
Един от най-популярните методи за обезсоляване е обратната осмоза. При този процес водата под високо налягане преминава през специална мембрана, която задържа солите. Този метод се използва активно например в страните от Близкия изток.
Дестилиране на водата
Друг често използван метод е дестилацията, при която водата се нагрява до парообразно състояние и след това се охлажда, за да се получи прясна вода. Съществува и електродиализа, при която електрическият ток помага за отстраняване на йоните на солите, но този метод все още се използва сравнително рядко.
Трудностите при пречистването на водата
Опресняването обаче има своите недостатъци. Първо, то е скъпо. Изграждането и поддръжката на инсталациите струва много пари, а самият процес изисква много енергия. На второ място, съществуват екологични проблеми: след опресняването остава солен разтвор, който е труден за утилизиране, а емисиите му могат да имат отрицателно въздействие върху морските екосистеми. И накрая, дори съвременните технологии все още не са в състояние да произвеждат достатъчно прясна вода за целия свят.
Съществуват и алтернативни методи. Например рециклирането на отпадъчните води е процес на обработка на вече използвана вода, за да стане тя отново годна за пиене. Събирането на дъждовна вода е друг метод, който е особено ефективен в регионите с чести валежи. Освен това ефективното управление на съществуващите ресурси, включително отстраняване на течовете и пестеливото използване на водата, може значително да намали недостига на вода.
Ако питейната вода стане катастрофално оскъдна, вероятно ще се наложи технологиите за опресняване да се използват по-често. Това обаче няма да отмени необходимостта от търсене на други решения. Най-добрият начин да се избегне глобалната водна катастрофа е, разбира се, да се комбинират различните подходи.
