Бебешки крах – така може да определим демографската картина в целия Европейски съюз за 2023 г. Раждаемостта в съюза е паднала до най-ниското си ниво за всички времена и засили страховете за живота и икономиката на континента заради липсата на хора.
Само 3,67 милиона бебета са родени в 27-те нации в блока през 2023 г. Това е с 5,5% по-малко спрямо 2022 г. и е най-големият процентен спад, откакто през 1961 г. се води статистика. Данните са предоставени от държавите – членки на Евростат, цитирани от “Файненшъл таймс” и “Дейли мейл”.
Двуцифрен процент на спад е регистриран в най-засегнатите страни, като в Румъния той е с 13,9 процента.
След северната ни съседка се нареждат Полша (10,7 на сто), Чехия (10 на сто), Латвия (9,2 на сто) и Словакия (7,7 на сто), които отбелязват най-голям спад на раждаемостта на годишна база. Богатите държави от ЕС, включително Франция и Германия, също нямат добри резултати по отношение на правенето на бебета.
Само пет държави отбелязват ръст на общия брой раждания в ЕС – Малта (3,6%), Португалия (2,4%), България (1,1%), Кипър (1%) и Ирландия (0,5%).
Сериозният проблем с ниската раждаемост предизвика предупреждения за предстоящ колапс на населението, който според експерти ще осакати западните икономики
Имиграцията ще е необходима, за да се избегнат опустошителните последици във Великобритания и САЩ, предупредиха демографи. В противен случай непрекъснато намаляващата раждаемост може да остави големите страни с твърде малко млади хора, които да работят, да плащат данъци и да се грижат за възрастните.
След достигането на връх от близо 7 милиона раждания в средата на 60-те години на миналия век появата на бебета в нациите, които сега съставляват ЕС, рязко намаля и е приблизително на същото ниво като в САЩ.
Демографите смятат, че дългогодишната тенденция европейците да имат все по-малко и по-малко бебета може да се е изострила от опасенията относно изменението на климата, високото ниво на политическа нестабилност и несигурността в работата, пандемията и най-лошия скок на инфлацията, което едно поколение може да види.
“Младежите срещат по-големи трудности да се установят на пазара на труда, а може би също на “пазара” на запознанствата”, казва Вилем Адема, старши икономист в ОИСР.
Тъй като хората отлагат родителството, жените в региона раждат на по-късна възраст. Данните на Евростат, публикувани по-рано тази година, показват, че средната възраст на жените при раждането на първото им дете се покачва и е била близо 30 г. през 2022 г. спрямо 28,8 през 2013 г.
Делът на ражданията сред майките на възраст 40 и повече години се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие, като се покачва от 2,5 процента на 6 процента. Много жени избират да имат деца по-близо до горната граница на репродуктивната възраст, която според ООН е 49 г.
Тенденцията хората да имат по-малко деца се наблюдава най-рязко в Италия, Испания, Гърция, Полша, Финландия и балтийските държави, където раждаемостта е намаляла с поне една четвърт през последното десетилетие.
Вилем Адема смята, че правителствата трябва да се подготвят за бъдеще с ниска раждаемост и да обмислят стъпки за стимулиране на имиграцията, производителността и нивата на участие в работната сила, особено сред жените.
Мария Рита Теста, професор по демография в университета “Луис” в Рим, пък призова правителствата да подкрепят младите хора, призовавайки за “подход, при който младите мъже и жени получават помощ в няколко области на живота: в образованието, на пазара на труда, в психичното здраве и в достъпа до жилища на достъпни цени”.
Икономистът професор Андрю Дж. Скот смята, че ниската раждаемост вече се превръща в “опасна точка” в ЕС, като най-големият ръст на заетостта през последното десетилетие идва от хора над 50 години.
Заплахата от недостатъчно население е любима тема на Илон Мъск. През 2017 г. ексцентричният милиардер каза, че броят на хората на Земята “се ускорява към колапс, но изглежда малцина забелязват или се интересуват”. А през 2021 г. предупреди, че цивилизацията “ще се разпадне”, ако хората не раждат повече деца.