Парламентарната комисия по правни въпроси прие всички предложения за промени в Закона за съдебната власт. Една от основните цели на проектите е спиране на избора на единствения кандидат Борислав Сарафов за главен прокурор от настоящия Висш съдебен съвет, който е с отдавна изтекъл мандат.
С мнозинство бяха приети проектите на три различни парламентарни групи – на „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“ и на „Има такъв народ“.
Те получиха подкрепа от всяка една парламентарна група, включително на „ДПС-Ново начало“. Формацията единствено гласува „против“ предложенията на „Възраждане“.
Малко преди вота депутатката от ГЕРБ Рая Назарян отчете някои от недостатъците по текстовете, но заяви, че групата ѝ ще ги подкрепи.
„Решението, което ще вземем днес, е по-скоро политическо, а не юридичеко, но следва да има срок, макар и кратък, в който да прецизраме текстовете“, каза тя.
Предложенията са пряко свързани с бъдещето на Висшия съдебен съвет и избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, който е насрочен за 16 януари.
Ето какво предлага всеки един от проектите:
Законопроектът на ПП-ДБ:
- да се разшири кръгът от хора, които могат да номинират кандидати главен прокурор. Това да могат да правят всички членове на ВСС, а не само тези от Прокурорската колегия, както е в момента.
- при върнато от президента предложение, ВСС може да потвърди избора с мнозинство от магистратската квота
- да се въведат ограничения за временните ръководители: да не могат да са кандидати за постоянния пост и да заемат позицията не повече от 6 месеца
- председателите на върховните съдилища и главният прокурор да не могат да бъдат назначавани за изпълняващи функциите
Законопроектът на „Възраждане“ предлага:
- ВСС с изтекъл мандат да не може да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища
- повече публичност в дейността на съдебната власт
- по-голяма прозрачност за имотното състояние на магистратите
От ИТН искат:
- ограничаване правомощията на главния прокурор
- броят на заместник-главните прокурори да бъде фиксиран до двама
- премахване възможността главният прокурор и заместниците му да отменят прокурорски актове
- създаване на общи събрания на всички нива в прокуратурата
Изборният кодекс се оказа по-важен
Въпреки малкото време, с което разполагат по въпросите на съдебната система и бъдещето на Сарафов, депутатите прецениха, че първо ще разгледат други законопроекти и поправките в Закона за съдебната власт останаха чак трета точка в дневния ден.
Депутатите приоритизираха промените в Изборния кодекс и в Закона за вероизповеданията.
Те отделиха близо час в представяне и обсъждане на петте законопроекта за Изборния кодекс и в крайна сметка приеха всеки един от тях на първо четене.
ИТН представи първи своето предложение, в което е заложено създаването на преброителни комисии, където да се броят гласовете.
Законопроектът на „Възраждане“ предвижда премахването на хартиената бюлетина, както и видеонаблюдение да има не само в изборните секции, но и при приемането на изборните резултати.
„Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ внесоха два отделни законопроекта. Въпреки че и двете формации са единодушни относно проблемите с досегашното броене на гласовете, техните решения се различават значително.
ДБ предлага създаването на специални преброителни комисии в окрупнени участъци, които да поемат цялата работа по броенето. Според обединението секционните комисии трябва само да транспортират запечатаните урни и документи до преброителните центрове, а самото броене ще се излъчва на живо.
ПП залага на технологично решение – комбинация от машини за гласуване и нови оптични скенери при урните. Тяхното предложение включва и по-честа смяна на ЦИК, която да става след всеки парламентарни избори, вместо на 5 години.
В проекта на БСП се предлага броенето на бюлетини да става в регионални преброителни центрове.
Православната църква е една
Депутатите приеха и три законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията по внесени текстове на три парламентарни групи – ГЕРБ, „Възраждане“ и БСП. С тях се цели да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква.
Повод за промените стана вписването на Българската православна старостилна църква в регистъра на вероизповеданията в България. То предизвиква полярни реакции и повдигна въпроса дали православието в България всъщност може да бъде представлявано от различни църкви.
Предстои всички от тези законопроекти да бъдат разгледани в пленарна зала.
