Сдружението за модерна търговия, обединяващо големите търговски вериги, разпространи становище, в което изразява притеснения относно предложения проект за закон, който предвижда въвеждане на пределни търговски надценки на определени стоки в България. Членовете на съюза посочват, че опитите на някои европейски държави да наложат механизъм на пределни цени или надценки са довели до значително по-висока инфлация.
Пример за това е Унгария, където инфлацията при храните през 2023 г. достигна най-високото ниво в ЕС – почти 50% на годишна база, а мерките доведоха и до дефицит на стоки, попадащи в обхвата на ограниченията. Подобни резултати се наблюдават и в Румъния, която през 2023 г. наложи ограничения на търговските надценки за основни стоки от първа необходимост. Според Сдружението за модерна търговия, в България инфлацията при храните е по-ниска в сравнение с Румъния, която прилага същите мерки.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията също е по-висока в сравнение с България. Това доказва, според експертите, че подобни интервенции в пазара не водят до желания резултат.
От Сдружението настояват, че предложените в проекта закон ограничения на надценките и задължения за поддържане на минимални количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да се разглеждат като нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. Прецедентът с Унгария, чието законодателство за ограничаване на цените беше обявено за несъвместимо с правилата на ЕС, подкрепя тази теза.
Сдружението напомня и за решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 2024 г., което установява, че цените на основни хранителни стоки в България се формират на базата на обективни икономически фактори, включително международната обстановка. Според данни от анализи, не са установени високи маржове на печалба в търговските вериги.
В заключение, Сдружението за модерна търговия подчертава, че решенията за подобряване на достъпността на храните трябва да се търсят в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване на производителността и стандарта на живот, а не чрез ограничения на конкуренцията и пазарните механизми.
