Изминалата седмица разкри случаи на психично болни хора, които създадоха смут в обществото. Възникват въпроси за начина, по който възприемаме тези хора, дали правилно адресираме техните проблеми и какви предразсъдъци и стигма съществуват към тях. Социалният психолог доц. Николай Димитров споделя мнението си, че увредената психика често е обект на социално дамгосване, наречено стигматизация.
Тази стигма не цели да коригира, а да изолира хората с психични заболявания, които се клатушкат между отхвърлянето и съжалението, като не получават полза нито от едното, нито от другото. В същото време, за разлика от физическите увреждания, които могат да бъдат видими, психичните проблеми са „дискредибилни“ – те не се наблюдават от околните, но са все пак осъзнавани от хората, които ги имат.
Това създава вътрешни конфликти у тези хора, които се страхуват да бъдат „разкрити“, и започват да прикриват своите проблеми, понякога дори с помощта на техните близки. Подкрепата от семейството и контролът върху лечението са изключително важни за ефективната терапия, но в България често няма адекватна социална подкрепа.
Лечението на психичните заболявания в естествена, домашна среда е правилният подход, ако има кой да помогне и да следи за спазване на предписанията. Родителите често изпитват трудности при контрола на лечението, особено когато психиатричните институции не предлагат достатъчно подкрепа.
Докато не можем да предвидим кога психично болен човек ще прояви насилие, важно е да не оставаме безразлични към сигнали за проблеми в поведението му. Стигмата и социалните нагласи към психичните заболявания често водят до изолация и дискриминация на тези хора, като се възприемат като опасни или непълноценни. За съжаление, обществото често реагира с изолация и съжаление, вместо с подкрепа и разбиране.
Тази стигматизация влияе не само на тези с психични заболявания, но и на техните близки, които понякога се оказват подложени на натиск да прикриват проблемите. Промените в общественото отношение към психично болните са необходими, за да се създаде среда, в която тези хора получават подкрепа, а не само изолация и осъждане.
