Една от най-големите мистерии на съвременната медицина е как възниква деменцията и защо едни хора развиват болестта, а други не. Въпреки че съществуват хипотези, няма категоричен отговор на тези въпроси. Голямо международно проучване, обхващащо над 260 изследвания и почти 6 милиона души, разкри неочаквани резултати относно факторите, които влияят на продължителността на живота след диагнозата деменция.
Проучването показва, че образованите хора с деменция имат по-кратка продължителност на живота след поставянето на диагнозата, отколкото тези с по-ниско ниво на образование. Това откритие поставя важни философски въпроси относно значението на превантивната умствена активност и нейния ефект върху мозъка.
1. Какво установи проучването?
🔹 Средната продължителност на живота след поставянето на диагнозата деменция варира от 2,2 години при 85-годишни мъже до 8,9 години при 65-годишни жени.
🔹 Изследването показва, че деменцията намалява продължителността на живота в зависимост от възрастта, като за хора на 85 години диагноза води до съкращаване на живота с около 2-3 години.
🔹 Най-изненадващо е, че интелигентността и висшето образование са свързани с по-кратка преживяемост след диагнозата. Това е известно като „парадигма на когнитивния резерв“, което означава, че образованите хора са по-устойчиви на мозъчно увреждане в началните стадии на заболяването, но когато болестта се диагностицира, те вече са в по-напреднал стадий, което води до по-бързо влошаване.
2. Образование и когнитивен резерв
Авторите на изследването обясняват, че по-високото образование и интензивната умствена активност създават когнитивен резерв – натрупване на знания и невронни мрежи, които компенсират уврежданията на мозъка. Обаче когато този „резерв“ бъде изчерпан, прогресията на деменцията е по-бърза, а смъртността – по-висока.
- Допълнителни години на образование след средното водят до по-кратка средна продължителност на живота с деменция. В проучването е установено, че всяка допълнителна година образование след средното води до съкращаване на живота с около 2,5 месеца.
- Най-силно влияние има магистърската степен, като се отбелязва, че хората с висше образование живеят по-малко с деменция, отколкото тези с по-ниска степен на образование.
3. Географски различия
Проучването също така установява, че хората с деменция в Азия имат по-дълга преживяемост от тези в САЩ и Европа, като разликата е 1,2 до 1,4 години. Това може да се дължи на различия в здравните системи и начина на живот, но нуждата от повече изследвания остава.
4. Какво означава това за обществото?
- Демографската криза и удължената продължителност на живота поставят сериозни въпроси пред здравните системи и социалните услуги, особено когато става въпрос за нарастващия брой хора с деменция. Въпросът кога обществото ще поеме изцяло грижата за хората извън работоспособна възраст става все по-актуален.
- Въпреки новите лекарства и опити за лечение, все още не съществува ефективен начин за спиране на прогресията на болестта, което води до дълготрайни и тежки последствия за семействата на болните.
5. Философски размисли
Докато фактът, че образованите хора живеят по-кратко с деменция, може да изглежда озадачаващ, това всъщност подчертава сложността на връзката между интелигентността, образованието и мозъчните заболявания. Възможността да усъвършенстваме ума си и да се подготвим за дългосрочни психични и физически проблеми поставя въпроса за ценността на превантивната умствена дейност и колко всъщност може тя да защити мозъка ни в бъдеще.
