Около 40% от пациентите, подложени на химиотерапия, изпитват силни болки в периферните нерви, сочи ново проучване, цитирано от БТА. Освен болка, тези пациенти често страдат от загуба на равновесие и координация, мускулна слабост, изтръпване, мравучкане и усещане за парене или „иглички“.
Изследването, публикувано в Regional Anesthesia & Pain Medicine, разкрива, че хроничната болезнена периферна невропатия, предизвикана от химиотерапия, е сериозно глобално здравно предизвикателство. „Нашите открития показват, че повече от 40% от пациентите с рак страдат от това състояние“, подчертава д-р Райън Д’Соуза, анестезиолог от клиниката „Мейо“ в Минесота.
Кои пациенти са изложени на най-голям риск?
Най-висок риск от развитие на нервна болка има при пациентите, лекувани с химиотерапевтични лекарства на основата на платина или таксани. Според анализа:
- 41% от пациентите, лекувани с платинови химиотерапевтици, развиват невропатия.
- 38% от тези, подложени на терапия с таксани, също изпитват болки в нервите.
- Най-засегнати са пациентите с рак на белия дроб – при тях невропатията се проявява в над 62% от случаите. Това вероятно се дължи на продължителните и многобройни цикли на лечение.
- Най-нисък риск се наблюдава при пациенти с рак на яйчниците (32%) и лимфом (36%).
Защо химиотерапията води до нервна болка?
Химиотерапевтичните лекарства атакуват не само раковите клетки, но и здравите тъкани, включително нервната система. Учените смятат, че увреждането на нервите променя нормалната нервна сигнализация, водейки до постоянна болка.
Това проучване е първото, което дава ясна представа за честотата на този страничен ефект сред пациентите с рак. Анализирани са данни от 77 предходни изследвания с близо 11 000 участници от 28 държави.
Какво следва?
Според изследователите бъдещите научни усилия трябва да бъдат насочени към:
- Разбирането на механизмите, чрез които химиотерапията предизвиква нервни увреждания.
- Разработването на нови терапии, които да предпазват пациентите, подложени на животоспасяващо лечение.
Тези открития подчертават нуждата от по-ефективни стратегии за управление на болката и подобряване на качеството на живот на пациентите с рак.
