Лигавенето около паметника на Альоша продължава и така ще продължи – безкрайно. Нито областната, нито градската власт имат куража да повдигат въпроса и да прогнозират неговия край. Имаше някакво мрънкане по темата – традиционно по време на кметската предизборна кампания, и това е. Така и ще си останем с мрънкането.
Сега омбудсманът на Пловдив зачеква темата, тъй като при него постъпвали противоречиви идеи – как например това не било паметник на окупатор, а символ на войн, преборил фашизма – там му е мястото. И как трябва да превърнем този войн в павета. Затова омбудсманът предлага референдум с „правилни и недвусмислени въпроси“. Но въпросът е само един: Да съборим ли паметника на съветския окупатор?
Това е загубена работа. Ще разделим Пловдив на две и толкова. Референдумът е за слаба, страхлива и глупава власт. Ако тя си признае, че е такава, тогава да мислим по предложението. Работа вършат смелите политически решения, другото е губене на време.
А един референдум се нуждае от разяснителна кампания. Може да помогне и Виктор Орбан, даван често за пример у нас като лидер, който води самостоятелна политика, опълчва се на Брюксел и изгони Джордж Сорос от Унгария. Някои са така доволни, че непрекъснато го аплодират и му се възхищават, дори социалистите залитат по него – един очевидно десен политик.
Та Орбан в реч на площад „Сабадсаг“ в Будапеща нарече разположеният там паметник с истинското му име – „паметник на съветската окупация“. А той е издигнат в памет на 80 хиляди бойци на Червената армия, загинали в боевете за Будапеща.
У нас официалните власти – които и да са те, по което и време да са управлявали, никога не са говорили за „паметници на съветската окупация“, а те са навсякъде. Или ако са говорили под някоя маса, не сме чули. А и паметниците си стоят.
Альоша е класически пример за паметник на съветската окупация. Ако някой като Орбан дойде и види как се извисява гордо над града, би попитал: В памет на кого сте го издигнали? В Будапеща са загинали 80 000 съветски бойци, при вас колко са?
Нито един. Альоша е белег за окупация, а не памет. И си стои горе на Бунарджика, тъй като и окупацията си продължава – русофилски сбирки, кремълски събития, веят се руски знамена. И това било гордостта на Пловдив – вижда се отвсякъде. Окупацията се вижда отвсякъде.
Тя вероятно ще приключи, когато български държавник дръпне историческа реч пред Альоша, не премълчи истината и сложи край на окупацията.
И няма да има нужда от референдум.
Дотогава ще има вандалски актове – заливане с червена боя и разни надписи. Общината ще харчи пари, за да чисти.
Не сме забравили и няма да простим – „вандалски акт“ срещу Альоша или памет? Такива надписи имаше една сутрин – „Не сме забравили“, „Няма да простим“.
Това са важни български, а не съветски работи. И не бива подобни надписи да са цапаници върху съветския войник. Те трябва да стоят вечно някъде пред паметника и да говорят за нашата национална памет. Така няма да ги определят и като „вандалски акт“.
Важно е какво не сме забравили и какво няма да простим.
Не сме забравили „Народния съд“ – смъртни присъди за 2730 души, още 305 с доживотни присъди, други хиляди избити без съд и присъда.
Няма да простим, че неграмотни хора, излезли от горите, избиват цвета на нацията с небивала жестокост. Заемат освободените места и ни повеждат към национална катастрофа.
Няма да простим, че една социалдемократическа партия, създадена от Благоев, се болшевизира до крайност и започва война срещу собствения си народ.
Не сме забравили „първото в света антифашистко въстание“, ръководено от Георги Димитров и Васил Коларов, затрило 3000 българи.
Няма да простим за най-кървавия атентат в историята ни – в църквата „Света Неделя“, организиран от съветски терористи и българските им помагачи.
Няма как да забравим за лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Скравена.
Това е същността на „вандалските актове“ срещу Альоша – да не забравяме и да не прощаваме толкова лесно, ако насреща няма покаяние.
И всичко това заради съветската окупация, която се вижда от Альоша.
Може ли в такъв референдум да има „правилни и недвусмислени“ въпроси. Той е само един.
А и за какво ни е референдум, ако не сме забравили и няма да простим? Това са предизборни дъвки. След изборите идва ред на решенията.
