Традиции, обичаи и легенди зя 1 март. Още Орфей връзвал мартеница на лирата си.
Днес празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български празници.
Традициите повеляват в деня на Баба Марта всеки да подари на близките си специален амулет, наречен мартеница.
На 1 март православната църква чества паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава „благопожелание“ и „добра воля“.
Имен ден празнуват всички с имената Марта, Мартина, Мартин. Евдокий и Евдокия
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Според народното поверие този цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Те се изработват специално за този ден, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.
Легенда свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните вярвания тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ , най-вече от болести и уроки.
Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всяко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. За да омилостивят Баба Марта, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, пояс, прежда, и го оставят на стряхата или на плодно дърво за девет дни. Вярва се, че червеното ще „разсмее Марта“ и времето ще бъде хубаво.
И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.
