Съдържание
През февруари мениджърите в търговията на дребно очакват ново покачване на цените през следващите три месеца, сочи анкета на Националния статистически институт (НСИ). Това не е изненадващо, но този път прогнозите за повишение са значително по-високи от обичайните.
Очаквания за покачване на цените
В края на миналата година тенденцията за поскъпване бе отслабнала, като немалка част от търговците дори предвиждаха намаление. Балансовите оценки за цените бяха сведени до нивата от 2018-2019 г., преди да настъпят кризите, свързани с COVID-19 и войната в Украйна. Сега обаче прогнозите за инфлация отново се засилват, достигайки най-високите стойности от миналата година.
Има ли реални причини за ново поскъпване?
Въпреки очакванията за нарастване на цените, липсват обективни икономически фактори, които да оправдаят това движение:
- Електроенергия: Цените на тока за бизнеса са ограничени от парламента, което осигурява стабилност на разходите.
- Трудов пазар: Минималната работна заплата за 2024 г. беше определена още през есента, когато търговците не предвиждаха драстично поскъпване.
- Войната в Украйна: Докато в началото на конфликта търговците използваха ситуацията за корекция на цените, сега вече се обсъждат първите стъпки към прекратяване на военните действия.
- Шенген: Влизането на България в сухопътния Шенген от януари 2024 г. намалява транспортните разходи и времето за доставки, което би трябвало да допринесе за по-ниски цени, а не за покачването им.
Връзка с еврозоната
Един от факторите, които могат да влияят върху настроенията на бизнеса, е предстоящото влизане в еврозоната. Според икономисти ефектът върху инфлацията може да бъде:
- Краткосрочен и ограничен (около 0,3%), какъвто е бил в други държави, приели еврото наскоро.
- По-дълготраен и мащабен, като ръстът на цените да започне далеч преди официалното приемане на еврото и да продължи дълго след това.
Драстични разлики в цените на вътрешния и външния пазар
Данните на НСИ показват, че вътрешният пазар поема много по-голямо поскъпване в сравнение с износа:
- Хранителни продукти: Цените за вътрешния пазар са нараснали с 12,7% за година, докато тези за износ – само с 5,5%.
- Текстил: Цените в България са се увеличили с 14%, докато текстилът за износ е поскъпнал с 11,9%.
- Метали: Поскъпването за вътрешния пазар е 12,4%, но за износ е над 36%.
Ще попречи ли инфлацията на влизането ни в еврозоната?
Въпреки възможния ръст на инфлацията, това едва ли ще бъде пречка за приемането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. При оценката на готовността на страната се взимат предвид данни за по-дълъг референтен период, а не последните месеци. Прецедентът с Хърватия показва, че Европейската централна банка и Европейската комисия могат да изключат определени държави от референтната кошница, ако инфлацията в тях е повлияна от специфични фактори.
Какво се случва в останалите сектори?
- Строителство: Очаква се поскъпване през следващите месеци.
- Промишленост: Повечето мениджъри прогнозират стабилни цени.
- Услуги: Очаква се запазване на нивата.
Бизнес климатът се подобрява въпреки несигурността
Анкетата на НСИ показва, че през февруари бизнес климатът се подобрява, особено в:
- Промишлеността, където се отчита засилена производствена активност.
- Строителството, където има увеличение на новите поръчки.
- Търговията на дребно, където очакванията за бъдещи продажби се подобряват.
Единственият сектор, в който бизнес климатът се влошава, са услугите, заради по-ниско текущо търсене.
Докато потребителите се готвят за нови поскъпвания, реалните икономически фактори не оправдават рязкото повишение на цените. Влиянието на предстоящото влизане в еврозоната остава неясно, но историческите данни от други държави показват, че краткосрочният ефект върху инфлацията може да е ограничен. В същото време, бизнес климатът дава смесени сигнали – някои сектори процъфтяват, докато други изпитват затруднения. Предстои да видим дали новото поскъпване ще бъде устойчива тенденция или временен икономически феномен.
