През 2024 г. Румъния премина границата от 50% държавен дълг спрямо БВП, отбелязвайки най-голямото нарастване в ЕС от началото на пандемията. Високите бюджетни дефицити (от 6% до 9% от БВП) доведоха до рязък скок на дълга – от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за близо 60% през 2026 г. Ако тази тенденция се запази, след няколко години Румъния може да има по-висок дълг дори от Германия.
На този фон България изглежда сравнително стабилна с дефицит около 3%. Въпреки това, страната е изправена пред риска от сериозно нарастване на дълга, предупреждават икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Възможно ли е България да последва румънския сценарий и да достигне 50% дълг от БВП в рамките на десетилетие?
Дългосрочната прогноза за България
България наскоро прие Националния средносрочен фискално-структурен план (2025-2028 г.), който очертава бъдещето на публичните финанси до 2038 г. Според него:
- При базов сценарий (без структурни промени) държавният дълг ще достигне 55,4% от БВП до 2038 г.
- При фискална корекция (ограничаване на разходите) дългът ще бъде 45,3% от БВП
Въпреки че и двата сценария остават под критичния праг от 60%, прогнозата сочи удвояване на текущите нива (24-25% от БВП) в следващите 10-12 години.
Ключови рискове пред бюджета
Анализът на фискално-структурния план подчертава няколко основни проблема:
1. Разходите на държавата изпреварват икономическия ръст
Правилото в ЕС е, че нарастването на разходите трябва да е съобразено с ръста на номиналния БВП. Въпреки това, предложеният бюджет за 2025 г. предвижда 16,4% увеличение на текущите разходи, докато номиналният растеж на икономиката е под 7%. Разликата (около 3% от БВП) води до натиск върху публичните финанси.
2. Увеличение на заплатите в публичния сектор
Основен двигател на разходите е ръстът на заплатите в силовите структури (полиция, армия). Бюджетът залага почти замразяване на разходите за възнаграждения след 2026 г. (само 1,5% ръст на година), което е трудно изпълнимо предвид автоматичните механизми за индексиране на заплатите и политическия натиск.
3. Рисково финансиране на държавни дружества
Друг сериозен проблем е капиталовата инжекция от 7,2 млрд. лв. в държавни дружества, която изкуствено увеличава държавния дълг. Основен бенефициент е Българската банка за развитие (ББР), която ще получи 4 млрд. лв.. Тази практика създава „бюджет в сянка“, увеличавайки риска от непрозрачно управление и корупция.
Възможни решения
За да се избегне фискална криза, са необходими смели реформи:
- Контрол върху разходите: Държавните разходи трябва да бъдат ограничени до 33-34% от БВП, като се преразгледат механизмите за увеличение на заплатите в публичния сектор.
- Алтернативни приходи: Вместо да се увеличават осигуровките, приходите могат да се подкрепят чрез реформи в тол системата и облагането на хазарта.
- Ограничаване на дълговото финансиране: Държавата трябва да избягва рискови капиталови инжекции в предприятия с неясна финансова устойчивост.
Ако сегашната бюджетна политика не бъде преразгледана, България рискува да тръгне по румънския път – с растящ дълг и нарастващо данъчно бреме. Предстоящите решения в парламента ще определят дали страната ще запази финансовата си стабилност или ще влезе в спиралата на дълговата зависимост.
