Шест години след въвеждането на забраната за къмпингуване извън определените за това места, регламентирана със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, все още липсва наредба, която да посочва конкретните зони за къмпингуване.
В резултат на това всяко лято къмпингарите спират на произволни места, често в защитени територии като дюни и крайбрежни гори, оставяйки след себе си отпадъци. Това създава сериозни екологични и финансови проблеми за местните общини, които са принудени да заделят значителни средства за почистване.
„Повечето от тях нямат санитарни условия. Използват се неподходящи методи, основно гората, което води до сериозно замърсяване. Освен това се генерира огромно количество боклук,“ коментира пред БНТ кметът на община Аврен Емануил Манолов.
Друг проблем е, че къмпингарите, които се разполагат в забранени територии, често свалят регистрационните табели на автомобилите си, за да избегнат санкции.
„Спят в каравани на плажа, без никой да знае кои са и откъде идват. Нужно е да се вземат законодателни мерки – или държавата да определи специални терени за кемпери и каравани, или ясно да обозначи допустимите места за къмпингуване,“ допълва Манолов.
От Българската асоциация за къмпингуване и каравани смятат, че проблемът се корени в липсата на адекватна правна рамка. Според тях къмпинг туризмът дори не съществува като понятие в българското законодателство.
„Не може да има частичен регламент само за Черноморското крайбрежие, без ясна стратегия за развитието на този вид туризъм в цялата страна,“ заяви Борислав Райков, председател на асоциацията.
От Министерството на туризма обявиха, че експерти от четири министерства работят по наредба, която ще регулира местата за разполагане на палатки, кемпери и каравани извън морските плажове и пясъчните дюни. Очаква се тя да бъде готова до началото на май.
