Илия Костов, 67-годишен машинист с 25-годишен стаж, споделя болезнени моменти от професията си. Той е управлявал влакове в продължение на десетилетия и е свидетел на трагедии, при които хора се хвърлят под колелетата на влаковете. Според него, за много машинисти, тези сблъсъци са нещо, с което трябва да свикнат, дори и когато се сблъскват с живи хора, а не с животни, както в началото са вярвали. „Не помня лицата на тези хора, само как спирам след сблъсъка“, казва Костов.
През последните години самоубийствата на релсите са често срещано явление, като статистиката сочи, че машинистите нямат възможност да предотвратят трагедиите. Много пъти хората скачат пред влаковете на последния момент и по-тъмно време, често в завои или на храсти. За последните 4 години на жп прелези са загинали 13 души, а 50 са ранени, като повечето от инцидентите са свързани с самоунищожения.
Процедурите след тези инциденти включват разследвания и изземване на системи за мониторинг на влаковете, включително тестове за алкохол и наркотици при машинистите. Според прокурори досега не е било установено, че водачът на влака е имал възможност да избегне катастрофата. Въпреки това, разследванията могат да отнемат месеци, тъй като се събират експертизи и свидетелства.
Един от последните инциденти включва трагедията с младите влюбени, Албена и Цветан, които през 2009 г. се хвърлили пред товарен влак в Брусарци. Албена загинала на място, а Цветан оцелял, но с тежки наранявания.
Трагичните случаи показват, че самоубийствата на релсите са крайни актове на хора, които са в дълбока депресия, които не се колебаят и гледат към идващото влак с решителност. Според психолога Цвета Таманова, тези хора не изпитват страх от смъртта и не се колебаят в избора си.
Разследванията и правните процедури показват, че във всички случаи вината не е на машинистите, а на трагичните решения на хората, които изберат да се хвърлят под влаковете.
