Данъчните власти в България усилват мониторинга в 12 рискови сектора, които са под засилено наблюдение за укриване на обороти. Сред тях са строителството, транспортът, търговията с пресни плодове и зеленчуци, хотелиерството, ресторантьорството, продажбата на млечни продукти, търговията с употребявани автомобили, онлайн търговията и туроператорската дейност. Освен това, под лупа се намират и конкретни професии като фризьори, козметици, масажисти, домашни майстори и инфлуенсъри.
НАП прилага модел за управление на риска, който позволява на органите да идентифицират потенциални нарушения, да предприемат проверките и да предприемат превантивни мерки. Чрез този подход, в рамките на две години, в хазната са влезли над 650 милиона лева допълнителни приходи.
Сред основните рискове за данъчни и осигурителни задължения е явлението „заплата в плик“. Според първоначалните анализи, през 2010 г. щетите от това явление са над 400 милиона лева годишно. След предприетите мерки от НАП, тази сума е намалена до около 85 милиона лева годишно. Въпреки това, контролата сама по себе си не е достатъчна за трайна промяна на поведението на работодателите, затова са въведени и нови мерки като достъп на работниците до личната данъчно-осигурителна сметка чрез персонален идентификационен номер (ПИК).
НАП провежда и цялостна комуникационна кампания, чиято цел е да информира гражданите за негативните ефекти от заплатите в плик и да насърчи хората да изискват касови бележки. Разработен е и сайт zaplatavplik.bg, на който работниците могат да видят колко губят, ако получават пари на ръка. За работодателите пък последиците от подобно поведение могат да бъдат административни и наказателни санкции, включително затвор до 8 години.
За да се избегнат санкции поради незнание или небрежност, НАП е подготвила редица информационни материали, които ще бъдат разпространени сред инфлуенсъри, влогъри, блогъри, онлайн търговци и други представители на рисковите браншове.
