Съдържание
Българските граждани няма да обеднеят след приемането на еврото, заяви икономистът и финансов анализатор Борис Петров пред БГНЕС. Според него страховете и митовете около въвеждането на единната валута се използват за сплашване на обществото, но нямат реална икономическа обосновка.
Опитът от миналото и ефектът върху цените
Петров прави аналогия с деноминацията от 1999 г., когато старите левови банкноти бяха заменени с такива с нова номинална стойност. „Операцията по въвеждането на еврото ще има абсолютно същия ефект, единствената разлика е, че на новите банкноти ще бъдат изобразени символите на Обединена Европа“, обясни той.
По отношение на цените, според него леко поскъпване може да се очаква единствено при стоките с много ниска стойност (под 2 лв.), но няма основание за цялостен ръст на цените.
Как ще се отрази еврото на лихвите по кредити и влогове?
Една от основните въпросителни за гражданите е влиянието на еврото върху банковия сектор. Петров прогнозира, че лихвите по кредитите и влоговете ще станат по-гъвкави, като особено при влоговете спестителите ще могат да получават по-високи лихви. Причината е, че банките в еврозоната работят с по-различен модел на управление на ликвидността в сравнение с българските.
„Българските банки са свръхликвидни заради високите минимални задължителни резерви, които БНБ определя. В еврозоната, където банките оперират при дефицит на резерви, цената на влоговете е по-висока и по-гъвкава, което ще стимулира спестителите“, поясни финансистът.
Относно ипотечните кредити, Петров не очаква съществена промяна в средносрочен план, а в дългосрочен – те ще се влияят от паричната политика на Европейската централна банка.
„Лихвите по жилищните кредити в момента са изключително атрактивни и до голяма степен това е двигателят на бума на имотния пазар“, допълни той.
Готова ли е България за еврозоната?
Един от най-разпространените аргументи срещу приемането на еврото е, че българската икономика не била подготвена. Петров обаче опровергава това твърдение, като припомня, че страната ни фактически е част от еврозоната още от 1997 г., когато левът беше обвързан с германската марка, а по-късно – с еврото.
„Нищо не се промени между 1997 и 2001 г., когато беше въведено еврото, и нищо съществено няма да се промени между 1 януари 2025 г. и 1 януари 2026 г., когато ще заменим левовете с евро“, подчерта той.
Очакваните ползи от приемането на еврото
Според финансиста присъединяването към еврозоната ще доведе до редица икономически ползи, сред които повишен туристически поток и по-голяма търговска активност.
„Ще има и имиджов ефект – българските активи ще станат част от активите на всички държави в еврозоната, а еврото е втората по големина резервна валута в международните транзакции“, посочи Петров.
Данните от Централна и Източна Европа също показват, че влизането в еврозоната води до икономически растеж и повишаване на доходите.
„Самият процес на присъединяване е свързан с нарастване на благосъстоянието. В момента България изпреварва държавите от еврозоната по ръст на реалните доходи, което означава, че забогатяваме по-бързо от тях“, заключи Петров.
