Съдържание
Учителите по математика в България са едва 4406 от общо 92 000, а всяка година директорите изпитват затруднения да намерят преподаватели по този предмет. Подобен дефицит се наблюдава и в дисциплините информатика, информационни технологии, физика, химия и природни науки.
Заради това Министерството на образованието и науката (МОН) предлага промяна, с която безплатно ще остане обучението само за студентите в тези специалности, а останалите педагогически направления ще бъдат извадени от списъка с приоритетни. Новите правила ще важат за бъдещите първокурсници и вече са представени за обществено обсъждане.
Драстичен недостиг на учители по точни науки
Миналата година само един студент в софийски университет се е записал да учи за учител по физика. Дни преди началото на учебната година 80 директори все още търсеха учители по математика, 39 – по биология, а сериозен недостиг имаше и в областта на информатиката, информационните технологии и химията.
В същото време, за едно място за преподавател по физическо възпитание се явяват между 50 и 60 кандидати. Това подчертава дисбаланса в образователната система, заяви Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. Той предложи стартовите заплати на учителите по математика и природни науки да бъдат по-високи в сравнение с останалите дисциплини.
Защо STEM дисциплините са приоритет?
От МОН обясниха, че не всички специалности в направлението „Педагогика на обучението по…“ са с еднаква стратегическа значимост. В контекста на засилената нужда от кадри в технологиите, инженерството и иновациите е логично приоритетът да бъде поставен върху точните науки.
„Най-голямото ни отстъпление в системата през последните години е именно в математиката и природните науки“, коментира министър Красимир Вълчев. Според него, днешните ученици знаят значително по-добре чужди езици, но представянето им по математика и природни науки е значително по-слабо в сравнение с преди 25 години.
Данните показват, че на матура по математика се явяват едва 2000 ученици, докато 20 000 избират да се явят на изпит по чужд език. В гимназиалния етап часовете по чужди езици вече са повече, отколкото по математика и природни науки, взети заедно.
Финансови стимули и промени в закона
В момента държавната поръчка покрива обучението на студенти в педагогически специалности с различна насоченост. Годишните такси за обучение в тях варират между 500 и 1480 лв., което е приблизително една минимална работна заплата. С новите мерки безплатно ще остане единствено обучението по STEM дисциплините, докато бъдещите учители по музика, изобразително изкуство, спорт и други ще трябва сами да поемат таксите си.
Същевременно, за да насърчи преквалификацията, МОН предлага да отпадне ограничението за държавна поръчка при второ висше образование. Това ще позволи на повече специалисти да се преквалифицират в приоритетните направления.
Учителските заплати и пенсионерите в системата
В момента 13 900 преподаватели (около 15% от всички) са на възраст под 35 години, а 1800 учители (2%) работят след пенсиониране.
Минималната стартова заплата за учител в края на 2024 г. е 1853 лв., като се предвижда увеличение с 15% от 1 март 2025 г. Средната заплата на учителите трябва да остане не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната.
Литературното образование – време за промяна?
Междувременно се обсъждат и промени в литературната програма. Учени, експерти и писатели настояват научната фантастика и фентъзито да бъдат включени в учебните програми. Предложенията включват Рей Бредбъри, Агата Кристи, Мери Шели, Олдъс Хъксли и Ане Франк, като целта е учебното съдържание да стане по-интересно и ангажиращо за учениците.
Темата ще бъде обсъдена във вторник в Софийския университет, където ще присъства и министър Красимир Вълчев.
