Влезеш в централните гробища на Пловдив с надеждата за малко покой и смирение, а се озовеш пред едно… хм, „своеобразно“ санитарно предизвикателство. За какво говорим ли? За тоалетните, разбира се. Да, те съществуват, но ако ги откриеш и се осмелиш да прекрачиш прага, може би ще съжаляваш. Тази гледка не е за слабонервни.
Гледката е подобна на сцена от някой нискобюджетен филм на ужасите. Стени, които явно не са виждали моп от години, под, който може да ти предложи „свободна програма“ по пързаляне, и аромат, който… ами, нека го наречем „незабравим“. Като добавим и следите от неидентифицирани субстанции – фекалии, вода, и вероятно още нещо.
Кой знае, може би е нов вид изкуство. Фекалии по пода, по стените, на всяко възможно място – така изглежда творческата визия на тези тоалетни. Опитът да си обясниш как нещо толкова елементарно като чистота може да бъде толкова пренебрегнато е по-голямо предизвикателство от това да се намери смисъл в някоя абстрактна картина.
Тук не става дума за липсващ сапун или тоалетна хартия – не, не! Това са детайли, които би трябвало да бъдат стандарт. Но явно стандартите са много гъвкаво понятие, когато говорим за това място. Вместо това, тоалетните на Централни гробища Пловдив са жив паметник на нехайството и немарливостта.
Тази грозна гледка, която сякаш казва „Няма спасение тук“, определено заслужава внимание. Защото, дори и да не сме претенциозни, хигиената не трябва да бъде лукс. Време е Пловдив да направи нещо по въпроса… или да раздава противогази на входа.
А дотогава, ако се осмелите да се озовете на това място, просто имайте предвид: може би ще е по-добре да изчакате до вкъщи.
