Проблемът е наистина сериозен. Наказателната репресия е последният стадий от превенцията при защита на дадени обществени отношения. За да може наказанието да изиграе своята превантивна и поправителна роля, то неминуемо трябва да е много по-близо до датата на извършване на престъплението. Това каза заместник-градския прокурор на София Христо Кръстев на кръгла маса в парламента, посветена на предлагането на адекватни и драстични мерки срещу насилието над животни. Конкретния случай, провокирал обсъжданията, е фрапиращия „бизнес“ на садистите от Перник.
„Не суровостта, а неизбежността на наказанието е основната превенция да възпре другите членове на обществото да извършват престъпления“, добави той.
„Наказанията за този вид престъпления следва да бъдат завишени с оглед на това те да придобият качеството на тежки престъпления. Спрямо Наказателния кодекс, тежко престъпление е това, за което се предвижда „лишаване от свобода“ повече от 5 години. Необходима е промяна в НК, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за СРС. Не само да имаме инструментариума от СРС, за да съберем доказателства, да докажем обвинението и да се установи извършителят и да получи наказанието си, но също така би било добре завишаването на наказанието да даде възможност да събираме и трафични данни. Това ще ни даде косвени доказателства относно това кои лица са били на дадено място, за да можем да докажем авторство на деянието“, каза още Кръстев.
Той е направил сравнително-правен анализ с действащите наказателни кодекси в Италия, Франция, Испания и Аржентина. „В нашия чл. 325 Б от НК не се прави разлика между смърт и тежко или трайно увреждане на животното. Неминуемо обществената опасност и престъпния резултат е коренно различен, когато се причини смърт и когато се причини тежко телесно увреждане на животно. Тук трябва да има разлика в наказателната отговорност. По-леко да бъде наказауемо причиняването на телесна повреда и по-тежко наказуемо причиняването на смърт“, изрази мнение Христо Кръстев.
