Съдържание
За да получи парично обезщетение за безработица, всяко безработно лице в Република България трябва да отговаря на следните условия, съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО):
-
Да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването;
-
Да е регистрирано в Агенцията по заетостта като безработно;
-
Да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (вкл. намалена или професионална пенсия), както в България, така и в друга държава;
-
Да не упражнява трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по българското или чуждо законодателство.
Подаване на заявление
Правото на обезщетение се установява въз основа на заявление по образец (Приложение №1 към Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица). То може да се подаде:
-
Онлайн чрез електронната услуга на НОИ с КЕП или ПИК;
-
Чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ);
-
На хартия – в съответното бюро по труда по постоянен или настоящ адрес.
Работа в чужбина и международна координация
Ако лицето е работило в чужбина, освен националните разпоредби се прилагат и:
-
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 – за държави от ЕС, ЕИП и Швейцария;
-
Международни договори в сила между България и трети страни – за държави като Албания, Сърбия, Украйна и др.
Компетентна държава за изплащане на обезщетението
По правило, обезщетението се изплаща от държавата, в която лицето е било последно заето. Изключение правят случаи, в които:
-
Лицето е напълно безработно и пребивава в друга държава членка (различна от последната по заетост);
-
При поставяне на разположение на службите по заетостта в държавата по пребиваване, то получава обезщетение съгласно нейното законодателство.
Пълна vs. частична безработица
-
Частично безработно е лице, което поддържа трудово-правна връзка с работодател, въпреки че не работи временно;
-
Напълно безработно е лице без никакви трудово-правни отношения с бившия работодател.
Определяне на пребиваване
Целта е да се установи държавата по пребиваване при последната заетост. За това се използват критерии като:
-
Продължителност на престоя;
-
Характер и местоположение на трудовата дейност;
-
Семейно положение и жилищна обвързаност;
-
Данъчни задължения и др.
Пребиваването се удостоверява с декларация по чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, а информация може да се събира и от институции като МВР, НАП, НЗОК и др. След 5 години законен престой в дадена държава членка, се приема, че лицето има постоянно пребиваване там.
Международни договори извън ЕС
Ако лицето е работило в страна с действащ международен договор с България, като Сърбия или Северна Македония, правото на обезщетение се основава на последната страна по заетост, без изключения. Ако обаче такава договореност липсва, осигурителният стаж в тази държава не се признава.
Размер и срок на обезщетението
Размер:
-
60% от среднодневното брутно възнаграждение или осигурителен доход за последните 24 месеца;
-
Минимум за 2025 г.: 18,00 лв./ден;
-
Максимум за 2025 г.: 107,14 лв./ден.
При периоди без осигуряване (напр. стаж по международен договор), се взема предвид среднодневната минимална заплата за съответния период.
Изключение: При прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, доходите от последната заетост се вземат предвид, дори ако тя е в друга държава, а лицето е пребивавало в трета.
Продължителност:
-
Зависи от осигурителния стаж след 31.12.2001 г.;
-
Ако лицето е получавало обезщетение през последните 3 години, новото право се предоставя за 4 месеца при минимален размер.
Особени случаи:
-
При взаимно съгласие или дисциплинарно уволнение – обезщетение за 4 месеца в минимален размер;
-
При възобновяване на работа за по-малко от 12 месеца – изплащането се подновява при повторна регистрация в рамките на 7 работни дни.
Изплащане
-
Обезщетенията се изплащат по лична банкова сметка, посочена от лицето;
-
Извършват се на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
