Националната мрежа за децата, заедно с 59 организации и личности, се обяви за запазване на правото на родителите да извиняват отсъствията на своите деца до 15 учебни дни годишно. Това право, което включва отсъствия поради краткосрочни заболявания и неотложни семейни ангажименти, беше регламентирано в чл. 62, ал. 3 от Наредбата за приобщаващо образование и бе прието в Държавен вестник на 19 март 2024 г.
Предложението за ограничаване на това право беше представено от синдикат „Образование“ по време на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество. Съществуват опасения, че намаляването или премахването на възможността за извиняване на отсъствия от родители би довело до сериозни негативни последици.
В отвореното писмо, подписано от многобройни граждански организации, родители, учители и експерти, се посочва, че ограничаването на родителската преценка за извиняване на отсъствия противоречи на успешните практики в много европейски държави, както и в САЩ, Канада и Австралия, където родителите редовно извиняват отсъствията по здравословни причини. Мярката беше приета след множество анализи и консултации и целеше да укрепи доверието и комуникацията между родители и училища, както и да намали административната тежест върху здравните и образователни институции.
Сред основните аргументи за запазване на мярката са:
-
Освобождаване на времето на лекарите от издаване на извинителни бележки за леки заболявания, което позволява по-добро използване на медицинския ресурс.
-
Подобряване на комуникацията между родители и училища и укрепване на доверието в процеса на образование.
-
Намаляване на риска от разпространение на инфекции, тъй като децата с леки заболявания няма да посещават училище, а ще се възстановяват у дома.
-
Спестяване на време за родителите, които не трябва да чакат в медицински кабинети, и намаляване на икономическите загуби, свързани с пропуснати работни ангажименти.
-
По-бързо възстановяване на децата и възможност за наваксване на пропуснатия учебен материал.
Предложеното ограничение на родителската преценка предизвиква тревога и безпокойство, като се поставя под въпрос какви ще бъдат реалните последици за доверието в училищата и за общото благосъстояние на децата.
