В резервоарите на автомобилите сипваме гориво, което съдържа не само традиционен бензин или дизел, но и добавки от биогорива – произведени от отпадъци от царевица и пшеница. Така изисква европейското законодателство, но в българския Закон за енергията от възобновяеми източници липсва яснота какви точно остатъци могат да се използват за тази цел.
Това се посочва в становище на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) относно предстоящите за второ четене промени в закона. От асоциацията настояват за по-прецизно формулиране на текстовете, за да няма тълкувателни неясноти.
„В закона не е изрично дефинирано дали отпадъци и остатъци от преработка на зърнени култури попадат в обхвата на допустимите суровини за ново поколение биогорива“, посочват от БПГА. Това създава риск предприятията, които ги използват, да се окажат извън рамките на закона, въпреки че именно такива суровини са реалистично достъпни и използвани в цяла Европа.
БПГА предлага в нормативния текст ясно да се запише, че за производство на биоетанол могат да се използват остатъци от преработката на пшеница, царевица, ечемик и ориз, които не са годни за храна или фуражи. По този начин ще се гарантира, че страната ни изпълнява изискванията на ЕС за намаляване на въглеродните емисии, без да се нарушават екологичните и икономически принципи.
Освен това, асоциацията настоява да бъде позволено производството на биогорива от т.нар. соапщок – отпадъчен продукт от рафинериите на растителни масла. Соапщокът съдържа вода, натриева основа, сапуни и масла, и не може да бъде изхвърлян в канализацията. При преработката му се извличат мастни киселини, които се използват за производство на сапуни, перилни препарати и биодизел.
„Това е устойчив модел за рециклиране на отпадъци и намаляване на въглеродния отпечатък“, подчертават от БПГА.
