През последните години покритието със задължителните ваксини в България отбелязва траен напредък – тенденция, която е особено обнадеждаваща на фона на тревожни сигнали от страни като САЩ за отслабващо доверие във ваксините и завръщане на предотвратими заболявания, включително с фатален изход. Това посочва Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в своя седмичен бюлетин.
Икономистите напомнят, че имунизацията остава едно от най-ефективните средства за предпазване от тежки заболявания, удължаване на живота и подобряване на неговото качество.
Задължителните ваксини – високо покритие и активна роля на личните лекари
Данните на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че ваксинационното покритие с основните задължителни имунизации доближава 95% от населението – ниво, сходно с това преди пандемията от COVID-19. Този напредък се дължи в голяма степен на усилията на личните лекари и оборва широко разпространените внушения, че България е силно доминирана от анти-ваксърски нагласи.
Препоръчителните ваксини – нисък интерес, високи пречки
За разлика от задължителните, покритието с препоръчителни ваксини остава незадоволително. Макар броят на ваксинираните срещу грип да е нараснал 15 пъти между 2020 и 2024 г., през миналата година той едва е достигнал 310 хиляди души. Подобна е ситуацията и с други доброволни имунизации.
Сред възможните причини са: липса на достатъчна и достоверна информация, слаба организация, затруднен достъп, съпротива от страна на участници в процеса и дори открито обезсърчаване от медицински лица. При епидемичен риск намирането и поставянето на ваксина често се превръща в сериозно затруднение – както организационно, така и финансово.
Пренебрегнати икономически последици
Икономическите ефекти от ниско ваксинационно покритие рядко се обсъждат в България, въпреки съществуването на изследвания по темата. Загубата на човешки живот или настъпването на увреждания вследствие на предотвратими заболявания има сериозни социални и икономически измерения, отбелязват от ИПИ.
Какви действия са необходими
ИПИ подчертава нуждата от целенасочени усилия в следните посоки:
-
Гарантиране на наличност на препоръчителни ваксини, особено при повишено търсене;
-
Разширяване на национални програми към по-широки групи – например ваксината срещу HPV да се предлага и на момчета;
-
Стимули за медицинските специалисти да информират и насърчават пациентите си да се ваксинират доброволно;
-
Разширяване на правата за поставяне на ваксини – включително от фармацевти в аптечната мрежа, както е в много европейски страни;
-
Ефективни санкции срещу медицински лица, които умишлено демотивират пациентите от ваксинация;
-
Обществени кампании и стимули за ваксиниране, включително информационни и образователни инициативи, насочени към пациенти и лекари.
Като добър пример за публична инициатива се посочва сайтът на Министерството на здравеопазването – plusmen.bg, който предлага достъпна и научно обоснована информация за ползите от ваксините.