Възкресение Христово, или Великден, е най-големият и най-светъл празник за православните християни – наричан още Празник на всички празници. Вярва се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в човешката история, защото носи надежда за вечен живот и победа над смъртта.
Празникът отбелязва възкресението на Иисус Христос на третия ден след неговото разпятие и погребение. Според традицията, точно в полунощ свещеникът изнася от храма запалена свещ, от която вярващите палят своите свещи и ги отнасят по домовете си. Този ритуал възпроизвежда събитието, случващо се в Йерусалим в храма „Св. Възкресение“, където всяка година слиза Благодатният огън.
От Великден до Петдесетница християните продължават да се поздравяват с радостния поздрав: „Христос Воскресе!“, а отговорът е „Воистину Воскресе!“
Великденската трапеза и символите
Един от най-разпознаваемите символи на празника са боядисаните яйца – най-често в червено, което символизира Христовата мъченическа кръв. С тях се „чуква“ за здраве в нощта след Възкресение, а за онези, които се причастяват – след тайнството.
На трапезата присъства и козунакът – символ на агнеца Божий и на Христос. У нас тази традиция навлиза след 1920 г., най-напред в градовете. След дългия Великденски пост на масата се поднася и агнешко месо – знак за празничност и пречистване.
Имен ден на Великден
На този велик ден имен ден празнуват всички, носещи имена, произлизащи от „велик“ – Велика, Великин, Велико, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили, Велина и други. Макар празникът да е голям и основният поздрав да е „Христос Воскресе“, не бива да забравяме да поздравим и именниците – те също имат повод за радост и празнуване.
А добрата новина е, че Великден продължава цели три дни – достатъчно време за весели срещи, семейни събирания и празнично настроение.
Традиции и обичаи
По стара българска традиция, младоженците на Великден посещават своите кумове, родители и девери. Така се затвърждават семейните връзки и уважението между поколенията.