Преди месец Мелания Тръмп използва първото си официално изказване през новия президентски мандат на съпруга си, за да застане зад една изключително важна кауза – борбата срещу deepfake порнографията, пише Fast Company, цитирано от Profit.bg.
До нея застава и тийнейджърка от Тексас – жертва на подобна дигитална злоупотреба. Посланието е ясно: интернет отдавна вече не е безопасно място.
„Всеки млад човек заслужава сигурна онлайн среда, в която да се изразява свободно, без да се страхува от експлоатация“, заявява Мелания.
Изглежда, че и законодателите пригласят на първата дама на САЩ. Законопроектът Take it Down Act, насочен към ограничаване на т.нар. „порно за отмъщение“, генерирано с изкуствен интелект, вече преминава през Сената с пълно единодушие и се движи към Камарата на представителите.
Обществото също подкрепя каузата. След като фалшиви интимни изображения на Тейлър Суифт плъзнаха в социалните мрежи, платформите бързо ги премахнаха, за да укротят бурята от възмущение. Зад всичко това обаче се крие още един, по-тих, но дълбок пласт: това не е само морален казус – това е и трудов въпрос.
Независимо дали ни харесва или не, порнографската индустрия е с мащабите на цяла икономика. Студиа наемат изпълнители срещу твърдо заплащане, а платформи като OnlyFans, където над 4 милиона създатели на съдържание – половината от тях американци – монетизират вниманието на потребителите, генерират огромни обороти. Само през 2023 г. OnlyFans отчита над 6 милиарда долара в плащания и над 1 милиард долара приходи.
Месечните посещения на Pornhub надхвърлят 5 милиарда – което превръща индустрията от нишова в дигитален гигант.
И точно тук изкуственият интелект идва като природно бедствие.
Още сега в договорите на студиата фигурират т.нар. „деривативни права“, които включват възможността за използване на образа на изпълнителите след снимките. В ерата на генеративния ИИ това може да означава нещо съвсем различно: създаване на deepfake съдържание без повторно заплащане и без никакъв контрол от страна на човека, чието лице е използвано.
Но това дори не е най-големият проблем. Съвсем скоро ще станем свидетели на изцяло генерирани от ИИ порно сцени, неразличими от реалните. Те ще са по-евтини, по-бързи за създаване и – за потребителя – вероятно също толкова приемливи, дори ако зад тях не стои реален човек, а перфектно изграден синтетичен аватар.
Заплахата не е просто да ти откраднат лицето. Заплахата е, че цялата ти професия вече изглежда ненужна.
Лос Анджелис и без това е на колене от природни бедствия и икономически трусове, а тази нова вълна идва като гръм от ясно небе.
Сан Фернандо Вали остава глобалният епицентър на еротичната продукция. Но зад кадър стоят не само хиляди актьори и създатели на съдържание, а цяла екосистема от професионалисти – гримьори, осветители, оператори, монтажисти.
Лос Анджелис е град, изграден около шоубизнеса. И да, порнографията е част от него. „Грешната“ индустрия също плаща данъци.
Някои може би ще кажат: „Нека този бизнес изчезне.“ Така често се третират т.нар. „неудобни индустрии“ – чрез ограничения в банкирането и системно маргинализиране.
Да, порноиндустрията има още какво да направи в посока защита на правата и доходите на изпълнителите. Но още по-лошото решение е да орязваме и без това ниските им възнаграждения – особено в момент, когато ИИ може напълно да ги измести.
Тези хора не са просто аватари на екрана. Те са работещи хора, които също имат сметки за плащане.
Порнографията може и да е „бунтарската доведена сестра“ на Холивуд, но днес и двете индустрии имат общ враг – изкуствения интелект.
SAG-AFTRA – най-големият синдикат за медийни професионалисти с над 160 000 членове по света – вече води битки срещу злоупотребите с ИИ. След историческата стачка от 2023 г. актьорите извоюваха важни защити:
-
право на съгласие при използване на deepfake образи
-
минимални тарифи при дигитално копиране
-
забрана на generative AI в писането на сценарии
Но тези победи не важат за актьорите от порноиндустрията. Те не са част от SAG-AFTRA – и никога не са били допускани.
Индустрията трудно се организира отвътре – липсват устойчиви структури, текучеството е високо, а единствената по-сериозна форма на представителство е Free Speech Coalition – търговска асоциация, но не и синдикат.
Развлекателната екосистема би имала повече сила, ако хората в медиите осъзнаят, че когато говорим за защита на труда от изкуствен интелект – всички играем в един и същи филм.
Актьори, музиканти, сценаристи, създатели на еротично съдържание – всеки от тях разчита на едно и също нещо: че усилията му ще бъдат признати и справедливо възнаградени.
Защото накрая, каквото и да пише във финалните надписи – ако липсва защита за човешкия труд, тя липсва за всички.
