Кой ще бъде следващият папа? Изборът на наследник на Франциск ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да решат кой да бъде новият католически духовен лидер.
Няколко висши духовници са сочени за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Решението в крайна сметка ще бъде взето от Колегията на кардиналите.
Папа Франциск почина на 88-годишна възраст на втория ден от Великден, след като прекара над месец в болница в Рим с двустранна пневмония и след това се възстановяваше няколко седмици. Макар да се чувстваше по-добре през последните дни, той бе все още слаб и не успя да води великденските служби и ги остави в ръцете на кардиналите.
На фона на всичко това, почти сигурно е, че кардиналите вече са обсъждали евентуалния му наследник, с надеждата да избегнат продължителен конклав.
Последният път, когато това се случи, беше през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI подаде оставка на 85-годишна възраст – нещо невиждано от 600 години. Тогава изборът на нов папа отне около две седмици, след което бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио. Той избра името Франциск за папската си длъжност.
Реалният избор на папа се случва на два етапа: предварителни разговори между кардиналите и затвореният конклав в Сикстинската капела, където се гласува в пълна тайна. Изисква се мнозинство от две трети от кардиналите с право на глас. Макар технически всеки покръстен католик мъж да може да бъде избран, от 1378 г. насам папата винаги е бил един от кардиналите.
Никой от тях не води активна кампания за себе си – това се счита за „целувката на смъртта“. Агресивните лобистки действия или сделки за бъдещи облаги могат дори да доведат до отлъчване. Повечето кардинали приемат, че шансът им да бъдат избрани е минимален и дори не искат този „доживотен товар“.
Макар САЩ да имат най-много кардинали избиратели след Италия, до момента не е имало американец на Светия престол. Причините са както културни, така и политически. Много американски кардинали са възприемани като „културни воини“, а разногласията в американската църковна йерархия будят подозрения у другите кардинали.
