Обучението на кучета изисква търпение, последователност и използване на жестове или вербални команди, които кучетата разбират чрез различни тонове, но ново изследване установи, че те могат да „подслушват“ разговорите, дори ако не са насочени към тях, пише Newsweek.
Собствениците често използват насочена към кучета реч (DDS), когато говорят с кучета. Този щастлив глас, подобен на бебешкия говор , се появява, когато някой използва повишена интонация и диапазон на височината, което привлича вниманието на кучето. Кучетата са по-склонни да изпълняват команди ефективно, когато някой използва DDS.
Но експерти по животни от университетите на Линкълн и Съсекс в Англия и университета Жан Моне във Франция искаха да проверят дали кучетата могат да разберат и идентифицират смислено съдържание, като например името си, заровено сред неуместни изречения и изречено с равен тон.
Изследователската група записва предварително собствениците на кучета, които говорят определен пасаж. Смислената фраза включва името на кучето, последвано от „хайде сега“, докато безсмислената фраза гласеше „[Алфи / Бърти], подай ми кафе!“ Те сравняват двете фрази, когато собствениците говорят в DDS и когато използват монотонен глас.
Около 50 кучета от различни породи, като дакел и санбернар, слушаха записите в стая с гръб към собствениците си. Изследователите измерват появата и продължителността на погледа на кучетата към техните собственици, след като чуят позната фраза.
Проучването, публикувано на 12 април в списание Animal Cognition , установи, че кучетата са по-склонни да реагират на смислените фрази, когато се говорят с DDS прозодия (стрес и интонация); въпреки това те все още могат да открият имената си сред неутралната интонация на четене.
Изследователите отбелязват, че способността на кучето да разпознава реч може да е била подпомогната и от паузите, които собствениците са направили в техния запис.
Те откриха, че мозъкът на кучето може да пресява речта без преувеличени знаци, тонове и движения, което преди се смяташе, че е уникално за хората.
Тестовете също оценяват реакцията на кучетата към речта въз основа на пола. Докато жените произвеждат по-преувеличена DDS реч от мъжете и в сравнение с тяхната неутрална реч при четене, проучването установи, че полът не влияе на реакциите на кучетата.
Д-р Холи Рут-Гътеридж, научен сътрудник в Университета на Линкълн, каза в изявление: „Открихме, че кучетата могат абсолютно да намерят името си, когато е изречено по монотонен начин и придружено в поток от неуместна реч – предпоставка за разбиране на езика – и показва колко добри са в това да ни слушат.“
Тези констатации могат да бъдат предимство за обучението на служебни кучета, каза екипът.
Ръководителят на проекта, професор Дейвид Реби от университета в Сент Етиен и гост-професор в университета в Съсекс, каза: „Фактът, че основната вербална информация може да бъде възприета от вид, който не говори, или показва, че човешката реч използва способностите за възприятие, присъстващи в други бозайници, или че кучетата имат специално ухо за човешка реч като следствие от опитомяването.“
Допълнителни изследвания могат да бъдат направени върху други животни – като опитомени вълци, кученца, котки и коне – за да се изследва дали други опитомени видове, редовно изложени на човешка реч, също реагират по същия начин.
