От 1 юли 2020 г. в сила е новият Закон за социалните услуги (ЗСУ), който заменя остарялата нормативна уредба в тази сфера. Законът е изготвен в съответствие с Доброволната европейска рамка за качество на социалните услуги и цели по-добър достъп, по-голяма ефективност и по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите.
Едно от основните положения в новия закон е, че ползването на социални услуги не е задължение, а право, което се упражнява по свободна воля от страна на лицата, изпитващи обективна нужда от подкрепа. Законът гарантира, че при предоставяне на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на потребителите.
Задължително ползване на социална услуга се допуска само по разпореждане на съда и само в предвидените от закона случаи, което е съществена гаранция срещу произвол и злоупотреби.
Такси за социални услуги
Съгласно чл. 102 от ЗСУ, ползването на социални услуги се заплаща, когато те се финансират от държавния бюджет. При неплащане на таксата за повече от три месеца, предоставянето на услугата може да бъде прекратено, освен ако лицето не заплати дължимото в срок от един месец.
Кой е освободен от такси?
Чл. 103, ал. 1 от закона определя категориите лица, които не дължат такси за социални услуги, финансирани от бюджета:
-
Лица до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование;
-
Младежи от 18 до 21 години, които са ползвали резидентна грижа по Закона за закрила на детето;
-
Лица без доходи и спестявания (влогове).
Законът за социалните услуги бележи важна крачка към модернизация на социалната система у нас, като залага на индивидуален подход, доброволност и ясни критерии за достъп и финансиране.
