Село Хуаси в китайската провинция Дзянсу някога бе смятано за икономическо чудо и модел на „социалистически просперитет с китайска специфика“. Въпреки че днес има около 30 000 жители – колкото малък европейски град – според административните стандарти в Китай Хуаси все още е класифицирано като село.
Разположено на 130 км северозападно от Шанхай, Хуаси се представя като успешен опит за съчетаване на социализъм и капитализъм – „трети път“, който властите в Пекин промотират от десетилетия.
Началото на успеха
Историята на Хуаси е неразривно свързана с името на Ву Ренбао – дългогодишен секретар на местната комунистическа партия и визионер. През 60-те години той повежда селяните към индустриализация. След икономическите реформи на Дън Сяопин през 80-те, Хуаси се превръща в динамичен индустриален хъб. През 1992 г. Ву залага на финансови спекулации с международни стоки, които носят огромни печалби. Така селото натрупва състояние и създава своя собствена икономическа империя.
Ву основава корпорацията Huaxi Group, която се листвала на фондовата борса в Шенжен. Компанията развива дейност в текстилната индустрия, логистиката, стоманата, цветните метали, тютюна и недвижимите имоти. В разцвета си групата управлява над 100 предприятия.
Богатство със социалистическа окраска
До 2004 г. годишният доход на глава от населението в Хуаси достига 25 200 долара – 42 пъти повече от този на средния китайски фермер и 13 пъти повече от доходите в градовете. Жителите са едновременно служители и акционери в Huaxi Group и са задължени да реинвестират дивидентите си в нови проекти.
Всички живеят в просторни вили в американски стил, но собствеността върху имотите принадлежи на селото. Това социално-икономическо чудо обаче е достъпно само за около 2000 потомци на коренните жители, а останалите жители са лишени от тези привилегии.
През 2011 г., по случай 50-годишнината от създаването на селото, в Хуаси е построена 328-метрова кула на стойност над 385 милиона евро, съдържаща 5-звезден хотел, кино, гигантски аквариум и позлатена статуя на бивол с тегло един тон. На върха ѝ се намирал въртящ се ресторант, където се изявявали севернокорейски танцьорки.
Тъмната страна на утопията
Въпреки грандиозния успех, Хуаси не остава недокоснато от икономически трусове. Още през 2008 г. започва спад в стоманодобивната индустрия, а свръхпроизводството става все по-проблематично. През 2013 г. селските предприятия започват да отчитат загуби. За да стимулират вътрешното потребление, жителите били принуждавани да отсядат в луксозни хотели в селото – собственост на Huaxi Group.
През 2021 г. Хуаси отново попада в медиите – този път заради финансов колапс. Видеозапис, на който десетки жители чакат под дъжда, за да изтеглят инвестициите си, става вирусен. Дивидентите им са спаднали от 30% на едва 0,5%. Оказва се, че Huaxi Group е натрупала дългове за над 5 милиарда долара.
Местният комитет на Комунистическата партия признава за проблемите, но уверява, че селото има ликвидност. Въпреки това много жители се опитват да се измъкнат от модела, в който напускането означава загуба на дом, акции и социални придобивки. Експертите го сравняват със своеобразен затвор.
„Зад фасадата на социалистическата утопия Хуаси всъщност е миниатюрна версия на китайския модел – с клиентелизъм, йерархия и икономическа зависимост“, казва анализаторът Лари Онг от американската фирма SinoInsider.
