През март 2025 г. Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) отчита 11 случая на жени, идентифицирани като извършители на домашно насилие. Данните са част от месечния анализ на престъпленията, свързани с насилие между партньори – както в дома, така и извън него.
Случаите включват физическо насилие – удари и телесни повреди, както и психически тормоз и нарушения на съдебни заповеди за защита. В някои от случаите жените са посещавали бившите си партньори на работното им място или в жилището им, въпреки наложени ограничителни мерки от съда.
Статистика за март
Общо 284 престъпления, свързани с домашно насилие, са били регистрирани през март. От тях 167 са разкрити, което е с 12 повече спрямо февруари. Според справката на ГДНП, 200 от случаите са завършили с телесна повреда, а при 39 е имало нарушение на съдебна заповед за защита.
Най-много регистрирани нарушения на ограничителни мерки са отчетени в София. Регистрирани са също 45 случая на заплахи за убийство или физическа саморазправа. Макар мнозинството от извършителите да са мъже, делът на жените-агресори остава тревожно присъстващ.
Важно е да се отбележи, че през март няма регистрирани убийства, извършени в условията на домашно насилие.
Жените като извършители: рядкост, но не и изключение
Случаите, в които жени упражняват насилие над своите партньори, макар и по-редки, стават все по-видими. Освен физически посегателства, жените прибягват и до психологически тормоз – обиди, заплахи, финансов контрол (особено в ситуации, при които жената изкарва повече от мъжа), изолация от роднини и дори заплахи, че мъжът няма да вижда децата си.
Експерт от неправителствената организация П.У.Л.С. споделя конкретен случай:
„Помогнахме на мъж, който бягаше заедно с децата си от тяхната майка заради системен психически и физически тормоз. Настанихме го в кризисен център. За мнозина бе трудно да повярват, че този едър и физически силен мъж може да бъде жертва.“
Според специалистите, мъжете, жертви на насилие, проявяват същите симптоми като жените – вина, страх, емоционална зависимост, загуба на самочувствие. Разликата е в обществените нагласи и в реакцията на институциите, които понякога действат стереотипно, приемайки автоматично, че жената е в ролята на жертва.
Насилието не приключва с раздялата
Наблюдава се и друга тревожна тенденция – след края на връзката, в която е имало насилие, агресорът продължава тормоза чрез институции.
„Говорим за така наречения институционален тормоз – злоупотреба със съдебни процедури, фалшиви сигнали, манипулиране на социалните служби или прокуратурата с цел продължаване на натиска над жертвата“, обяснява още експертът от П.У.Л.С.
Поглед напред
Макар жените да представляват по-малка част от извършителите на домашно насилие, фактът, че такива случаи се регистрират и разследват, е важна крачка към по-пълна и безпристрастна картина на проблема. Всеки човек – независимо от пол – може да бъде както жертва, така и извършител. Превенцията и подкрепата трябва да са насочени към всички засегнати, без предразсъдъци.
