Психическите травми се лекуват далеч по-дълго от физическите. Те често водят до посттравматично стресово разстройство (ПТСР), депресия и други дългосрочни последствия. Въпреки това, с течение на времето много хора постепенно преодоляват страданието и престават съзнателно да си спомнят за преживените трагедии в ежедневието си.
Но дори ако умът е „забравил“ за тях, тялото невинаги прави същото. Нови изследвания показват, че дълго след като емоционалната болка отшуми, организмът може да продължи да носи белезите на преживяната травма, реагирайки несъзнателно десетилетия наред. Нека разгледаме защо се случва това и какви са последиците.
Какво остава в тялото след психическа травма
Изследователи от Университета в Оклахома проведоха мащабно ретроспективно проучване сред оцелели от терористичната атака в Оклахома Сити през 1995 г. В него участваха 60 души, преживели атентата, и 23 души от контролна група, които не са били изложени на подобен екстремен стрес.
На участниците беше направена оценка на три ключови биологични системи, свързани със стреса: автономната нервна система, имунната система и ендокринната система. Особено внимание бе отделено на сърдечно-съдовата функция, нивата на кортизол (хормон на стреса) и концентрацията на възпалителни цитокини – вещества, регулиращи имунния отговор.
Макар да не показваха явни признаци на посттравматично стресово разстройство или депресия, оцелелите демонстрираха значителни физиологични различия спрямо контролната група. Установени бяха:
-
Повишени нива на IL-1β – възпалителен маркер, свързан с реакцията на организма при травма или инфекция.
-
Намалени нива на IL-2R – важен компонент в активацията на Т-клетките на имунната система.
-
Намалени сутрешни нива на кортизол, което предполага дисфункция на ендокринната система вследствие на хроничен стрес.
-
Повишено диастолно кръвно налягане в покой, индикация за латентна активация на стресовата система.
Резултатите от изследването, публикувани в Prehospital and Disaster Medicine, показват, че дори десетилетия след травматичното събитие организмът може да остане в състояние на повишена бдителност, сякаш заплахата все още дебне наблизо.
Защо умът е спокоен, а тялото – не?
На пръв поглед участниците в проучването изглеждали психически здрави — без тежки прояви на тревожност или депресия. Мнозина дори заявили, че се чувстват напълно нормално. При допитване обаче станало ясно, че възприятието им за собственото физическо благополучие е по-лошо в сравнение с контролната група, въпреки липсата на официални медицински диагнози.
Това сочи към любопитно разминаване между съзнателното състояние на ума и физиологичната „памет“ на тялото, посочва изданието „Kaldata“.
Според професор Рейчъл Зетъл, психиатър и съавтор на изследването, след тежка психическа травма някои биологични системи никога не се връщат към първоначалното си равновесие. Това води не само до психични, но и до физически изменения в организма.
Защо тялото „не забравя“ травмата?
Травматичното събитие предизвиква сложна каскада от физиологични реакции, насочени към оцеляване: активиране на симпатиковата нервна система (отговаряща за реакцията „бий се или бягай“), освобождаване на стресови хормони (като кортизол и адреналин) и мобилизация на имунния отговор.
Когато заплахата е изключително силна или се повтаря, организмът „запомня“ тези сигнали и започва да функционира по нов начин — в режим на хронична бдителност. Дори когато съзнанието с времето адаптира и потисне спомените, тялото продължава да действа по правилата, заложени в момента на травмата.
Дългосрочни последици за здравето
Постоянно активираният имунен отговор, например чрез повишени нива на IL-1β, може да доведе до хронично възпаление в организма. Това състояние повишава риска от:
-
Синдроми на хронична болка,
-
Сърдечно-съдови заболявания,
-
Автоимунни реакции,
-
Нарушения на съня и храносмилането,
-
Онкологични заболявания.
Хроничният стрес влияе върху паметта, когнитивните способности, поведението и общата хомеостаза на организма, засягайки системи като сърдечно-съдовата, стомашно-чревната и имунната.
Депресията, тревожността, проблемите с храносмилането, главоболието, мускулните болки, наднорменото тегло, нарушенията в съня и концентрацията често са скрити последствия от стари психични травми. Така преживяното се превръща не просто в спомен от миналото, а в невидим фактор, който продължава да влияе върху качеството на живот в настоящето.
Тези открития не само потвърждават съществуването на телесна памет за травмата, но и подчертават необходимостта лекарите и психолозите да обръщат внимание на физическото състояние на пациента, дори ако той твърди, че психически се чувства добре.
