Европейският съюз наложи глоби на Apple и Meta в размер на общо 700 млн. евро заради нарушения на Закона за цифровите пазари (DMA). Това са първите сериозни санкции по новите европейски правила, целящи ограничаването на господството на големите технологични компании (Big Tech).
Френски медийни групи, сред които TF1, France TV и BFM TV, заведоха съдебен иск срещу Meta пред Търговския съд в Париж. Те обвиняват компанията в незаконни бизнес практики, включително масово събиране на лични данни и използването им за целева реклама, чрез които Meta поддържа доминацията си в дигиталната реклама. Искът е подаден от 67 компании, представляващи около 200 медии.
Meta е изправена пред ново дело в Испания през октомври. Повече от 80 медийни компании там искат обезщетение в размер на 551 млн. евро, обвинявайки американския технологичен гигант в нелоялна конкуренция. Жалби срещу рекламните практики на Meta бяха подадени и от активисти за дигитални права в различни части на Европа.
По данни на Ройтерс, Google (част от групата Alphabet) и социалната мрежа X (бивш Twitter, собственост на Илон Мъск) са следващите потенциални цели на европейските регулатори. Въпреки нарастващите опасения за ответни търговски мерки от страна на САЩ, ЕС остава твърд в прилагането на новите правила.
Американският президент Доналд Тръмп остро разкритикува европейските санкции, като ги определи като „митническа война срещу американски компании“. Въпреки това, европейският комисар по конкуренцията Тереза Рибера отхвърли опасенията, подчертавайки, че всички компании, опериращи на територията на ЕС, са длъжни да спазват европейските закони и да уважават ценностите на Съюза.
„Apple и Meta нарушиха изискванията на DMA, като наложиха практики, увеличаващи зависимостта на потребителите и бизнесите от техните платформи“, заяви Рибера.
Според Международната асоциация на специалистите по защита на личните данни (IAPP) решимостта на ЕС да налага санкции повдига въпроса за евентуални ответни мерки от страна на САЩ, включително въвеждане на нови мита.
Законът за цифровите пазари въвежда конкретни задължения и забрани за големите технологични компании, с цел да улесни преминаването на потребители между различни онлайн услуги и да даде шанс на по-малките компании да се конкурират равнопоставено. Въпреки наложените глоби, наблюдатели отбелязват, че размерът на санкциите е по-малък в сравнение с тежките наказания, налагани от предишния комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер. Според източници на Ройтерс това се дължи на краткия срок на нарушенията, акцента върху принудително спазване на закона, а също и на политическите обстоятелства.
Въпросът дали ЕС ще продължи твърдо курса си към регулиране на Big Tech остава открит. Според анализатори лакмусов тест за Тереза Рибера ще бъде дали ще се осмели да нареди на Google да продаде част от бизнеса си с рекламни технологии, за да намали пазарната му мощ. Ако това се случи, това би било първото подобно действие от страна на Европейската комисия. Наскоро американски съд вече постанови, че Google незаконно е доминирал на два основни пазара за онлайн реклама, което може да даде допълнителен тласък на действията на ЕС.
