Народното събрание предприе втори опит за попълване състава на Комисията по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия.
С 144 гласа „за“ депутатите приеха новите правила за избор, което означава, че в следващите 14 дни парламентарните групи трябва да предложат кандидатури за председател, заместник-председател, секретар и още шестима членове. Против гласуваха 47 депутати – 27 от „Възраждане“, 11 от МЕЧ и 9 от „Величие“.
Това е второ откриване на процедурата за избор на ръководство и членове на комисията, след като първата беше прекратена на 11 април „по технически причини“. Тогава ГЕРБ предложиха шестима кандидати, а ПП–ДБ, БСП, ИТН и ДПС – по един. Законът изисква нито една партия да няма мнозинство в състава на комисията.
Въпреки че темата в дневния ред формално касаеше само процедурни правила, дебатът в пленарната зала прерасна в спор по същество относно нуждата от съществуването на самата комисия. Темата беше повдигната от „Възраждане“, но основни участници в спора станаха Мартин Димитров от „Демократична България“ и Тома Биков от ГЕРБ. Дискусията продължи около час.
Мартин Димитров защити комисията с аргумента, че тя изпълнява важна обществена роля – гражданите трябва да знаят за кого гласуват и какви хора заемат висши държавни постове. Според него именно Комисията по досиетата осигурява тази прозрачност. Той критикува „Възраждане“ за липсата на последователна позиция относно бъдещето на звеното и подчерта, че ролята на комисията не може да бъде заменена със софтуер.
От своя страна Тома Биков заяви, че архивите на ДС предлагат много по-голям аналитичен потенциал от простото установяване на принадлежност. Според него Комисията през последните години е изпълнила функцията си от гледна точка на обществената информираност. Той отбеляза, че в настоящето принадлежността към ДС има все по-малко значение, тъй като повечето бивши агенти са в пенсионна възраст и нямат реална възможност да вземат важни решения.
„ДС не вземаше самостоятелни решения – тя беше институция, подчинена на ЦК на БКП и изпълняваше възложените ѝ задачи“, подчерта Биков.
Той напомни, че още през 2019 г. е трябвало да се смени съставът на комисията, но заради други политически процеси в страната това не се е случило, въпреки заявката на ГЕРБ.
„По-скоро е време комисията да се трансформира в институт, който не само информира, но и прави задълбочени анализи и научни изследвания – не да бъде поле за политически лакърдии, както често се случва“, допълни Биков.
По думите му, дебатът за бъдещето на комисията не трябва да се води само в парламента, а и с участието на научната общност и Държавна агенция „Архиви“.
